Приказката за памперсите

 

 

 

След всички емоции, симпатии, подигравки и поучителни думи ние, съседите на Гърция, трябва да се огледаме в ставащото в Гърция като в огледало. И да видим как изглежда Гръцката история, разказана като Приказката за памперсите, една истинска притча за възрастни.

Сириза дойде на власт в Гърция, качена от вълната, че има спасители, магьосници, светци, които знаят магическата формула за излизането от дълговата яма. През неплащане и тарикатлъци. Хората в Гърция поискаха да повярват. Повярваха и избраха новата марка памперси “Сириза”.

Гръцките традиционни партии – лявата – ПАСОК – един съюз на левите сили, продукт на политическо ляво инженерство, и “Нова Демокрация” – традиционната дясна, консервативна, са леееко замърсили политическите си памперси в десетилетията назад докато си сменяха (менкаха) местата по столовете на властта, гушейки и “усвоявайки” европейската солидарност, мерена в стотици милиарди. А Гърците, усетили миризмата не от вчера ги мразят. Не, че и те, гърците, не гласуваха дълго с “погнуса”, май ни е познато….

И наказаха “старите партии”, давайки им един междинен, коалиционен, шанс на предишните избори, преди тези, възкачили Сириза.

Естествено в цялата картинка трябва да включим и Русия и Запада. Западът даде много основания на гръцкия елит, че промяна може да има, но може да става и с “добро”, допускайки и изпускайки детайлите от традиционната лява ориентация на гърците. Номерът бе минавал много пъти и гърците продължаваха напред. Към нови отсрочки и нови византийски планове с философията “ако мине номера”. И номерата минаваха. Андрешко бил и грък. Тъй се оказа….

От другата страна стоеше Русия, която, явно по-задълбочена в познанието на съвременните форми на гръцкия политически византизъм, си бе направила сметката да купи по цени на едро гръцкия елит. И явно бе успяла. Допускайки, отново водена от грешната представа, че Западът е наивник, вечен конформист, слаб и готов на всяка цена в битката за перлата си “Гърция”.

Путин реши да смени западните памперси с нови руски. Памперсът с марка “Турски поток” не успя да утрае дълго. Времето летеше, а датите за плащания летяха като семафори покрай влакчето на ужасите, за което никой не бе казал на Гърците, че ги качват, за да ги извозят на руската гара със западните кредити.

Те продължаваха да вярват в чудесата на сиризаджиите, чудеса разчитащи на “вечната глупост” на запада, разчитайки на гарантирания памперс.

Масово в Гърция все още не разбират, че само с истински, радикални реформи и труд ще се върнат в семейството на цивилизованите народи. А не с нови дългове.

В тоя разказ България наднича свенливо като младши, стажант в ролята на Гърция. Ние сме доста по-назад в състезанието с Гърците. Да си признаем, по-добри са, ама и ние не се даваме.

Все още ни е трудно да разберем единствения прост извод от гръцката, едва започваща, драма и преживяването на истинския, по Аристотел (грък, но древен) катарзис.

Времето на памперсите свършва.

Няма вечни сукалчета, няма и вечни бебета. Няма и бабаити, които да са успели в Европа днес. Андрешко е литературен образ от началото на XX век, а не политик.

Някой ден всеки трябва да порасне. Няма народ, успял, който да е воден от илюзии за нови памперси, платени от гнусливите с парите.

Дано искрено ужасени от гръцките тарикатлъци и възхитени от краха на илюзиите на “византийците”, ние видим себе си – днес като зрители на филма, в който “лошите” губят, а ние, щастливи и само зрители, аплодираме. Дано се сетим, че утре сме главни герои в кавъра дето идва.

Филмът на днешна Гърция е пророчески филм, истински political fiction box buster, прожектиран за всички зрители на новините по света, включително и за нас, Българите. Простичък, ясен, с прозрачен извод.

Памперси за възрастни и побеждаващи няма.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>