На Византийските Олимпийски Игри златото взе Кристин Лагард (МВФ)

 

 

 

Кристин Лагард се оказа по-голям византиец от Ципрас и Варуфакис, взети заедно, барабар с треньора и вдъхновителя им от Русия.

Гръцката драма се превърна в блиц-турнир по Византийски шахмат. Спорт, практикуван от столетия по земите на нашия ъгъл от Европа.

Както каза Кристин Лагард, шеф на МВФ – гърците ще гласуват да подкрепят или не предложение на кредиторите, което не е валидно в момента на гласуването.

Тоест референдум с въпроса подкрепяте ли един епизод от приключили вече преговори е смешен и безсмислен.

Ципрас и Варуфакис си намериха за противник по голям византиец, неочаквано за тях.

Андрешкото с моторетката, с перфектен руски губи, барабар с подкрепящите го наивници и непораснали изнудвачи от съюзническия алианс на живеещите с представите от вчера, които са вече далечно минало. Времето лети с историческа скорост, непозната до днес.

В някои изследвания се твърди, че древните Гърци, основателите и създатели на Демокрацията, нямат нищо общо по генотип с населението, което обитава днешна Гърция. Вечен живот с мисълта на един народ като собственик на люлката на демокрацията няма.

Светът не е същият. Дундуркането свърши. Времето на роненето на сълзи, при което бършеш с едната ръка сълзите, а с другата криеш лукаво лука, вадещ сълзите от очите, отминава завинаги.

Очевидно генотипът-наследство от древните гърци се е позагубил при усилената търговия и движение на телата напред назад в последните не едно или две столетия.

Останалата в главите на гърците представа за себе си като велики може да бъде ползвана само при (зло)употреба с лековерните туристи, които да пипат камъка дето някой и друг велик и древен философ бил стоял. Срещу някое и друго евро, долар или в краен, много краен, случай – рубла.

От наследници и собственици на историята си, гърците ще започнат да свикват с реалността на обслужващи туристи в своя музей под открито небе.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>