Греческая “драма”

 

 

 

Европейското лидерство дава поредния сигнал за това, че проектът Европейски Съюз има смисъл и се намира в истинска, макар и трудно видима днес, зрялост. Цивилизована Европа е тази днес именно защото в столетията е раждала промяната и се е учила от уроците, трупайки ги мъчително.

Явно най-лошите сценарии за нас, Европейците, и прекрасни за желаещите слабостта ни, други творци на своята друга, не-европейска “цивилизованост” и цивилизации, не се “сбъдват” и стават видими през разпада на плана “Новогърция като камикадзето на Европа”.

Европа си дава ясна сметка, че всеки компромис с Гърците, представлявани от Ципрас и Варуфакис, е само началото на ефекта на саморазрушителното домино на проекта за Европейска солидарност, и който не е сиропиталище за пожелали да бъдат жертви и храненици на другите, работещите и спазващи правилата на всяко успяло общество. Само правилата могат да направят Европа по-силна днес.

Впрочем днешното решение на финансовите министри на Европа има дори и Български прочит. Именно с посланието, че времето на компромисите свършва и епохата на галенето по главата и потупванията по рамото са на финала си. Европа е цивилизационен избор, а не клуб на уплашените, угнетените и жертвите, запълващи аргументите с порои от сълзи, избърсани с чекове за милиарди, приготвени за “усвояване”.

Европа е клуб, а не клуп за своите членове.

Решението на Европейските финансови министри е могъщ сигнал към Русия, че наддаване на всяка цена за сърцето на Гърция няма да има.

И сигнал към Гърците, опазили си разума, че проблемът на давещите се е повече гръцки отколкото Европейски, въпреки емоционалните клопки на днешните и временни Гръцки избраници.

Имаше наскоро една пропусната в тарапаната фраза, реплика на Кристин Лагард, шефа на МВФ. Време е на преговорите да се появят и възрастните.

Май никой не чу тези думи. Днес ги казват отново Европейските финансови министри – през отказа си да влезнат в клопката на Гръцкия сценарий, писан не в Атина, а в Москва..

На ход са Гърците и разума им. Вероятно в следващите седмици и месеци ние ще научим, че както във всяка страна, и Гърция не е земя и държава, населявани от народ от само-убийци.

Никой и никога е нямал правото да опакова глупостта, дори колективна, като глупост на един народ.

Всеки народ има своите моменти на колективно пиянство, но после винаги идва и колективното прозрение, невидимо днес, но идващо като синдрома на политическия махмурлук.

Впрочем, в днешната гръцка драма новина за здравия разум, няма.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>