Новомузея на “демокрацията”

 

 

Не искам да бъда лош гадател, но въпросът с бъдещия и скорострелен референдум на Гърците за бъдещето на страната, криещ много клопки с неизвестността на въпроса си, накрая ще се превърне в сценария Крим.

И ако в Крим местните жители “пожелаха” да бъдат присъединили се към “майката родина”, то в Гърция, привидния отговор на отказ от “майчинството” и “родството” с Европа, ще бъде в действителност Крим-2.

Ефектът – сетете се за кадрите на днешните Кримски курорти.

А резултатът, дошъл също толкова бързо, ще бъде една държава, превърната в архипелаг с 3.600 – 6.000 острова, съсед на България.

А другият, невидимият ефект ще бъде поругаването на родината на демокрацията, и пращането й в света на руската й “версия”. Малко по-късно демокрацията ще бъде превърната в скверна дума, ако не е “изповядвана” по новите й, руски “канони”.

И от символ и средство за постигане на живот през правила и достъп на мнозинството до публичните решения, ще бъде превърната в гнусна метафора, паметник на миналото.

Нещо като Партенона, от който гърците ще събират драхми от наивниците, пожелали да бъда туристи в резервата с музея на демокрацията.

А Гърция ще стане Новогърция. Проектът Новорусия еволюира и се доближава до нас. За сметка на “първия”, “оригинала”, оня в Донбас, дето официално фалира наскоро.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

One thought on “Новомузея на “демокрацията”

Leave a Reply to http://www.potenga.bg/ Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>