Първата Световна Хибридна Война и нейните уроци

 

 

 

 

Ако някой обича да се извинява, че голямата политика е нещо сложно, непонятно, забулено в тежък смисъл, скрита в дълги, сложни плетеници от истории и много невидими факти и обстоятелства, в дните в които живеем ние успяваме да видим като във филм със забързани кадри, как диагнозата изключителност, подпомагана от “лоши приятели”, може да превърне болният в самоубиец, решил да затрие всички съседи и божем съюзници в името на отстояването на диагнозата си, която той не осъзнава.

Извинението ни на неразбиращи ставащото около нас, е все повече нелепо. Нищо не е сложно ако искаш да го прозреш, а очевидно Историята е решила да преподава уроците си през все по-прости форми на визуализация, през уявняване на простотата си. Историята започна да преподава днес през комиксите си, рисувани с нашето съучастие или безразличие.

Та, белким, драгите зрители от клети станат малко повече мислещи и отговорни за делата си. И от жертви станат участници, забравяйки за вечните спасители, които са преродили се “богове”, всъщност винаги, без изключение, предприемчиви Остапбендеровци, крадящи историческо време и ресурси, убиващи души и надежди, и връщащи живота на милиони или милиарди оживяли тела назад във времето. За пораженията над душите не говорим – те са ужасяващи и “невидими” за новините.

Само медицината и психиатрията могат да опишат по най-прост и ясен начин истинското състояние на Гръцката национална драма, напомнящо на несвързаните мисли, опиянението, думите и действията на един зависим. Всяка зависимост от извънмерната нужда от алкохол, наркотици, слава, пари е точно толкова разрушителна и само-унищожителна колкото и високата самооценка на всеки, влюбен в себе си.

И ако влюбеният в уникалността си, се окаже събрал се с лоши приятели, в лоша компания, които използвайки слабостта му, неспособността да се контролира, те, “старите приятели”, го насъскат да не се поддава на други “лоши влияния”, а ние попадаме в най-баналната битова ситуация когато две съседки разказват за лошото дете на трета. Хихикайки си, ама нашите не са такива…

Не разбирайки, че порасналият дангалак вече е надградил намеренията си, пораснал е наистина, по пътя към своята уникалност, нуждаеща се от световни доказателства. На него не му стигат малките прищевки, той иска да властва в блока, в квартала, в махалата, в държавата накрая.

А най-накрая – той иска да властва над света.

Забравяйки, ненавиждайки всички, които му пречат да победи, да бъде изключителен. Затривайки и хихикащите си съседки, пометени от наивността им.

Някак много бързо световната политика може да се разходи от кварталната градинка до световната сцена и привидната разлика де се окаже мерена в едни и същи мерни единици – унищожените човешки души и похабените, ненужни в мислите на дангалака, човешки тела. А понякога и държави. Или както се шегуват някои – ако Хитлер бе станал признат художник в Грац, светът никога нямаше да има съдбата, която познаваме днес.

Колкото и великите държавници да са давали примери в историята за сложни, свързани със стратегии и тактики действия, преследващи големи цели, ние днес заживяваме в една реалност, в която популизма, силното желание да бъдеш изключителен, уникален и постигащ успехите си леко, превърнаха световната политика в среща на хора без стратегии, хора с диагнози, политици – еманации, тържества на посредствеността, които разказвайки приказки на въодушевената си аудитория, успяват да докажат, че глупостта никога не може да си тръгне от човешката природа.

А и още нещо просто – голямата политика е не подвластна на постиженията в съвременната медицина.

Диагнозата колективна, масова зависимост от живота в света на илюзиите е имала и ще има нови и нови преразкази, през нови и нови нюанси на диагнозата изключителност, в която всеки човек, група, народ може да повярва при съответна дресировка и “благоприятни” обстоятелства.

И сякаш днес, със задна дата, ние и светът започва да провижда как от гръцката диагноза “велика Гърция”, която не е от вчера, един зъл гении и компанията му могат да направят заложници всички уж приятели, които не са казали на болния истината за неговата диагноза, а напротив – в името на мира (и заради алчността си) са му давали още материал на зависимостта му, под формата на пари на вересия, оформени като кредити.

Гасили си огъня с повече масло, хвърлено в пламъците и в името на бъдещето без пожари.

Накрая, а този край е все по-близо, за кой ли път в историята ние, оживелите, ще научим, ако поискаме, че политиката се пише от клиничните случаи на човешкия род, “изпуснати” от медицината, наричана и Голяма политика.

Че политиката, независимо от мащаба й се пише от зависимите – във всичките форми на зависимостта – компромати, слабости, личностни недостизи, дори откровена глупост. Все трупани в тъмнината на публичността.

А здравите, но безразлични, са не просто зрители, а съучастници на болния, решил да ги води към светлите бъднини, които само той, Просветеният, Дареният, Умникът, Омайният, Спасителят знае.

Всеки решил да замени Господ накрая е прокълнат. Дори не (само) от църквата, а от оживелите милиони и от наследниците на пожелалите да бъдат водени в лесното бъдеще от “спасители”, обичащи само себе си и мразещи уж водените напред спасявани. Накрая винаги има прозрения, разкази за катарзиси, покаяния със закъснели дати, дори искрени сълзи, а цената я плащат наследниците на наивниците. Мъртвите просто са “невидими”, животът продължава напред, загърбвайки или не изводите на уроците на историята.

Разказаната история за днешна, съседна и Европейска (засега) Гърция е валидна за всяка държава, в която човешката природа прескочи разумността, забрави за ценността на труда и позволи уникални екземпляри на човешкия род, мразещи книгите и знанието, както и правилата на “простото” човешко решат да направят революционен скок в еволюцията, срещайки за съюзници “презряната” уж алчност и човеконенавист, презрението към другия, различния, “нищия”.

Уроците са едни и същи. И все се повтарят – светът се учи от глупостта си и все не успява да научи урока. А избраната бърза и кратка траектория на успеха от спасителите е винаги най-късия път към Ада, който е винаги на земята.

Никога досега светът не бил толкова близо да това да научи как през мирно време (за досегашните световни стандарти), във времената на невидимата за (несъзнателно или доброволно) незрящите в Първата Световна Хибридна Война жертвите не са загиналите, а оживялите.

Може би цялата писана човешка история се е стремяла точно към днешното време. Да изживеем колективно и живи с телата, смъртта на душите си и да получим онова, което мъртвите не са ни казали, отивайки си безмълвно. Няма щастие за единици, няма невидими други, няма щастие на един остров сред горящи архипелази.

Историята, прочетена честно, с отворени очи и сетива, днес ни казва:

Хора, бдете за човешкото в себе си. Търсете го. Само хуманността ви държи живи на земята.

Вероятно съм наивник в това да вярвам, че в историята има и уроци…

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>