Защо сега? И защо те?

 

 

 

Ако прочетете текста на Патриаршеското Обръщение по повод вредата от йогата, вероятно вяра в представите на нашите висши духовници, вие ще разберете, че на Българската Православна Църква й пречат йогите. Сред целия парад на въоръжени с лъжа убийци на душите и вярата ни в Господ и в силите ни, които да ни вдъхнат надежда, че ще има и по-добри дни за всички нас заедно. Ние децата на Същия, Оня Христос, в чието име са анатемосани днес йогите. Единствените врагове на вярата.

Ще се запитате къде бе същата тази наша църква да се запита защо Българите пият алкохол и сме сред “най-добрите в света” (признато или не, близо 10% от българите са “професионални алкохолици”).

Защо наркотиците и алкохолът срещат децата ни на около 12 години, защо безчестието и лъжата са на всеки ъгъл? Защо душите ни, които страдат не намират път към Църквата? Защо именно слабостта на основното Българско вероизповедание не забележи стотиците други църкви, “родили” се по нашите земи в годините на “прехода”?

Ако БПЦ бе наистина съчувстваща на народа ни, щеше да научи, че всички зависимости са болести на душата. Същата душа, която всеки от нас носи и иска обич, подкрепа, ласка. И че ако разбираш от човешката душа, ще отидеш при слабия, ще му помогнеш да се вдигне, да усети силата и обичта на Бога. Така като го правят много Църкви по света. Подпомагайки слабите, зависимите, безсилните.

Защо когато Българският народ е разделян, по всички възможни начини на разчленяване на Българската душа, те не въстанаха, не го забелязаха, а се възмутиха от йогите?

Защо не се сетиха да почетат стотиците, вероятно хиляди убити, удушени, изчезнали истински Български свещеници през времената на комунизма, а се обидиха на йогите?

Защото са лесна, беззащитна мишена. Разбира се.

И накрая – най-простият, най-очевидният, най-близкият до ума въпрос.

Защо сега БПЦ видя йогите? Използвайки формалния повод на някой едва ли разбрал, че ще ги обиди чиновник, включвайки текстовете за йогите.

Инак – не би го направил незнайния чиновник. Не се съмнявайте.

Но текст от БПЦ щеше да има – просто е търсен повод и е намерен.

И още един детайл – да обвиняваш държавата ни, че е държава, е доста пресилено твърдение. В България днес разговорът между институциите минава през нескопосани ПР актове, и е повече логорея, от колкото спор по повод държавност, политики, цели, стратегии. Мисълта за утрешния ден, парченцето, безсмисления детайл и егото на “спорещите” е заместило съдържателното, смисленото, смисъла, голямото, или. т.нар. Бъдеще.

Очаквам йогите в Русия да усетят гнева на Руския Патриарх Кирил скоро.

Не съм образован в богословските текстове и едва ли съм добрият спорящ с Патриарха, но все си мисля Господ е любов, а не омраза. И че винаги, ако обичаме този до нас, ближния, трябва да се запитаме – защо той е станал такъв и можем ли, имаме ли сила да му помогнем, дори с малко, давайки нещо от себе си?

Повод за текста: Българската православна църква публикува извънредно патриаршеско и синодално обръщение към православния клир, миряните и държавните институции във връзка с включени текстове за йогата на тазгодишните матури по БЕЛ. (офф)

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>