Москов ще превзема Нобеловия Олимп

 

 

 

“Методиката” на министър Москов, предложена като реформа на здравеопазването, напомня идеите на днешните гръцки управляващи, тези дето управляват (много) временно земите около Олимп. Светът трябва да се промени, те, дарените с изключителност, наследници на Древна Гърция, родината на демокрацията са правите, промяната е задача на останалия свят. В смисъл, светът е длъжен. Защо? Ами така! Те са наследници на богове, а останалият свят е сборище на плебса, който трябва да си плаща за срещата с наследниците на боговете и жреците.

Очевидно Москов мина във фазата на писането на новите закони на човешката психика, вероятно той ще бъде първият Български Нобелов лауреат в областта на психологията. До два-три мандата време – вече няма да има кой да пие, кой да пуши и реформата ще стане реалност от само себе си.

Това не е популизъм, това не е безсилие, това е иновативност. Знаем, всяко чудо за три дни или другото – всичко революционно е било неразбрано от съвременниците си, те са се съпротивлявали, отдадени на рутината и закостенялостта си. Докато успеем да прозрем къде сме в разбирането на дълбоката мисъл на предлагащия, мандатът се претърколил като медена питка.

Ако Москов бе попитал психолози как действа човешкия мозък, по пътя на промяната, би научил безкрайно много много вехти истини за процесите на промяна в мислите ни. За причините, мотивите водещи ни до крачки в осмислянето на едно или друго обстоятелство или събитие в живота ни, отключващо промяната. За огромната, невидима, и несъществуваща за неучилия и нечелия мрежа от подсъзнателни механизми, които пазейки живота ни, едновременно с това и ни пречат да се променим. Addiction е думата, пристрастяване по нашенски.

Думата, която очевидно е неразбрана в сложността си, характеризира зависимостите на човека от алкохол, наркотици, цигари, привички, които унищожаващи ни ни дават радост. Химикалите, които в мозъка ни се преработват през мислите като хормони на щастието. В компенсация на на усещането за личното ни нещастие или неудоволетвореност от живота. Хормоните, които са био-химическото бягство на телата ни и мозъка ни от реалността към измислените, виртуалните реалности.

Със сигурност, българските управленци са пристатени към към миналото и неговите модели, и не желаят промяната да е тяхно дело, а ще търсят виновника в другия, пациента, избирателя, електоралната единица.

Москов мъчително успява да намери виновника, който е извинението за неговото незнание, преведено на прост език – виновникът да няма промяна.

Повод за текста е днешно, 20.6.2015, изявление на министър Москов по повод реформата в здравеопазването, публикувано в оффнюз: След кафето и цигарите, да пестим и от ракия за здраве, призова Москов. „Ако дневната доза ракия на някой човек струва повече от здравната му осигуровка – 16,80 лева на месец, и той реши да пие, вместо да си плаща за здраве, то той е направил своя избор и не бива да вини системата”. Това заяви в ефира на Нова тв министърът на здравеопазването д-р Петър Москов.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>