Делириум по гръцки

 

 

 

Изпаднало в алкохолно-кредитен делириум, и до стената, Гръцкото правителство изнудва с пръста на детонатора на края на Европа, който си мисли, че има и контролира. С драматични клетви и обвинения на кредиторите, през думите на финансовия министър, преподавател по Западни университети, професор Варуфакис, кълне  “садистите от Европа”.

Всеки терорист, взел заложници, има за модел същото поведение. Разликите са само в мащаба или обекта на похищение – самолет, банка или държава.

Попитайте всеки психолог от службите, той ще ви разкаже своите истории, уж не гръцки, но все същите по съдържание и смисъл.

Попитайте всеки токсиколог във всяко спешно отделение, и той ще ви разказва за много истории и истерии, напомняща днешната Гръцка драма.

Същите истории ще ви разкажат и всички психиатри и психолози, борещи се срещу зависимостите в моментите на най-тежките пристъпи на болестта.

При по-задълбочен, професионален прочит, коренът на всяка зависимост е липсата на добра самооценка, родила се във времето много преди момента на тази ярка манифестация на болестта. Става дума за компенсацията на липсващото в личността на един пациент, днес наричан Гърция, и вместо с алкохол или наркотици, черпещ сила от неплатените си дългове.

В случая с Гърция днес, а и не само там, говорим за игра със страховете на света и изнудването на кредиторите на доверие през силата на саморазрушителните инстинкти на удавения в доброволната, и разрешена му допреди малко, обсесия.

Естествено, гневът, който Правителството на Сириза ще изпита от излъганите гръцки избиратели ще бъде не по-малък Армагедон от този, който Варуфакис и Ципрас обещават на Европа и света.

А всъщност всичко е толкова просто – Варуфакис и Ципрас се плашат за животите си за обещанията, които са давали, не само в Гърция, да “оправят Европа” и мекушавите й до днес лидери. Дали Европа е “садистична” или все по-прагмнатична, предвид реалностите в световната политика, предстои да видим.

Вероятно науката и разумът ще победят зависимостите от миналото.

Трудността да научиш, че векът е XXI-ви се оказва масова, включително и гръцка, а лечението, през пресни факти, продължава все по-усилено.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>