Животът на порасналото бебе

 

 

 

Днес обирджиите от среднощния action в един магазин, предали се сами, дадоха “изявления” пред журналистите. Всичко това знаем от официалните комюникета по случая.

Новина: off: Съжаляваме за стореното, не знаем какво ни стана. Това заявиха пред журналисти Боряна и Рангел Рангелови, които заплашиха с пистолет продавачка в столичен магазин и откраднаха заплатата й. Те обявиха, че не липсата на пари ги е подтикнала към стореното, съобщи БГНЕС.

Когато не си постигнал нищо сам, а си получил живота си на заем, ти си лишен от усещането за съчувствие.Ти не си научил най-простото в живота – страданието ражда силата и вярата в теб, самия. Изживените лично загуби и победи ти дават основанията да бъдеш един или друг. И да си личност, човек с характер, убеждения и цели.

Но може да бъдеш и друг.

Ти си супер-герой във филм, продуциран от мама и тате. Те те обичат, те дават, те са безсилни да разберат средата и времето и дават всичко от себе си “за да живеят по-добре децата от нас, да не се мъчат”.

Животът ти става видеоигра, която ти е подарена. Тогава ти си подготвяш филм, в който ти си режисьора, сценариста, главния герой, купуваш си реквизита, за да е истинско всичко. Това е Филмът на твоя живот. Филмът, който ще бъде твоята тайна, през която ти ще се подиграваш тайно на другите, тъпаците, слабите, нещастниците, лузърите, тези дето нямат “добри мама и тате”.

И се надяваш на слава, която някой ти е обещал – този някой е дундурканото дете в теб. Балонът на Егото на примитивния, незрелия, копиращият победителите, без миг мисъл всъщност кой си, какъв си, за къде си тръгнал, какво искаш да постигнеш и как, с какви средства..

И вместо детска количка получаваш лека кола, по възможност с повече коне под капака, за да не се мъчиш като дядо и баба с Белчо и Сивушка и у текезесето. Учи, за да не работиш не е забравено, тече симултатен превод – през бездуховна обич, която все повече ще ни убива..

България продължава да ражда не пораснали възрастни, социално незрели хора.

Липсата на правила, на ясен критерий какво е успехът, какви са правилата за неговото постигане, “обречеността” на всяко искрено усилие и най-накрая, но не последно, образът на “днешния Български успял”, очевиден и вечно в телевизора – всичко това ражда омраза, не-любов, презрение и престъпления.

България се превръща в резерват и развъдник за социално незрели хора. Хора – инвалиди и нечовеци.

Хора с тела на възрастни, но сред масовата неграмотност, криви победители, липса на усещане за възмездие – ние заживяваме в свят на безличности, които управляват, успяват, справят се и убиват България. Убивайки бъдещето ни, което е винаги колективно, общо.

И накрая – “не знаем какво ни стана” Нищо не ви е станало – това сте, вие, все по безлични, все повече без добронамерена самооценка, хора с оперирани души. Хора, с образи на хора, но не и с души. Душите са оперирани, извадени са от многото неразбираща света любов на безсилните обичащи унищожително родители.

Сред свят на фалшиви победители, ментета, непостигнали нищо по честен начин, тарикати, които се мразят, успели да създадат свят на омразата, в която безсилните родители искат да заменят обществото, средата. И губят!

А децата – плащат глупостта на възрастните винаги! Децата са невинни!

Виновни сме всички, да не го забравяме! Ние, уж възрастните, зрелите, разбиращите “нещата”.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>