(Само)убийство в говорещата кутия

 

 

Новина „Женени от пръв поглед“ претърпя ужасен крах! Любовта е мираж! Всички се развеждат” (пик)

Не зная по коя от “влиятелните телевизии” са (с)пуснали това предаване. Но доброто заглавие казва всичко. Просто не гледам телевизия, чета я в Интернет.

Известно е от всяка книга за маркетинг и от първите уроци във всеки бизнес курс. Не говоря за системното образование. За да има търсене – трябва да има предлагане. Ако няма търсене – производителят създава култура у потребителя към съответния нов продукт.

Проблемът ни тук е по-базисен, разпадът на пирамидата на ценностите вече цели разрушаването на най-основните, иманентните, човешки характеристики. Крепост, която се е разпукала в основите не се нуждае и от предатели, за да бъде превзета – тя се превръща в прах, а жителите й – изчезват – едни избягват, останалите умират или стават роби на завоевателя.

Нищо ново и приносно няма в днешната драма на България. Единственият проблем е, че в крепостта сме ние – заложници на ужасяващ експеримент.

Задачата да инженерстваш в човешката душа е безумна. Да искаш да бъдеш Господ е грях. И винаги идва наказанието, колкото и целите да са били “алтруистични”, “хуманни”, целящи разведряване на обстановката в душите на “драгите зрители”, все повече “немили-недраги” воайори.

Целта да окепазиш, да унижиш, да разпаднеш човешките чувства е най-ужасяващият, унищожаващ съкровеното у нас експеримент, през размахани пачки, сред контролираната бедност. Целта да убиеш любовта, онази дето ражда живота и смисъла му е по-страшна от ядрена бомба или оръжие за масово унищожение.

Играта с наивните, с предизвестена участ, участници, пожелали да се прочуят на всяка цена е просто поредната крачка в рушенето на душите на още по-наивните зрители. Пълноводен, пореден и кален ручей в реката на унищожаването на човечността и “наивната вяра”, че само любовта, човечността, съчувствието може да ни спаси.

Така както Тя, Любовта към другия, ни е спасявала винаги, защото Тя се връща при нас. Даваш ли – винаги ще получаваш, но никога не трябва да го чакаш – просто така е устроен светът.

Откритостта на меркантилността, която ни залива, цели доубиването на вярата у “анонимния зрител”, че светът е добър. Че има ценности, че има чувства, че бъдещето не е само мрачно и катастрофическо.

Битката да пренапишеш историята на цивилизацията е обречена и самоубийствена.

Тази битка с най-същностното у нас, крепящото ни на земята, гони, прокужда, унизява чувствителните, които са останали пред телевизора. По-издръжливите и обичащи България тръшват вратата на говорещата кутия. Все по-завинаги.

Едни други, с характер и с можене си тръгват от България, изгонени от родината си и решили да бъдат хора, дори не богати. Но хора с чувства, които не са унижавани.

И ако нещо е постигнато – това е поредната крачка телевизорът, без разлика програмата и марката на канала, да се самоубива пред очите ни, но ние не му съчувстваме, няма да го спасяваме.

Масовият убиец на човечността не може да бъде спасяван. Дали има телевизия по света, живееща заради идиотите? Те нищо не произвеждат, те не са целева група на компаниите, които искат да печелят по честен, конкурентен начин.

Накрая всеки самоубиец или зависим остава сам.

Все повече се убеждавам, че живеем в Библейските времена!

И все повече разбирам – тук, в България, наистина има колониализъм – колония на Злото сме станали!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>