Честито припомняне на всички!

кирил и методий 24 5 2015 79d28bc34166

 

 

Дано все повече Българи си дават сметка, че ни има като държава, и най-вече като народ с памет, с писмени паметници и с надежди, че ще ни има и в бъдеще, именно заради Светите Братя Кирил и Методий и делата им.

Които, да си припомним, са създаването на символите (азбуката, глаголицата), които по най-добър начин да позволят Българите и другите народи от Източна Европа да четат Светото слово на понятен, ясен им език.

Както и техните мисии, усилия, да разпространят това това ново знание, което по-късно е причината за появата на днешната ни Кирилица.

Честит празник на Българските учители!

И на всички, които имат връзка с духовността – а това сме всички, позабравили го, занемарили го, изоставили го. Него, Българското,. духовното, изпразнено от смисъл заради пустословието и делничността, която ни превзема.

Заради привидната лекота на безделието, без мисъл за страшните наказания, които получаваме и ще получаваме винаги, замитайки себе си и “невидимия” дух, видим само в книгите.

Честито припомняне, че сме Българи и че сме дали нещо на света. При това наистина!

Честит празник днес, а утре – дано делникът вземе поне мъничко от днешната моментна, дай Боже, все по-искрена, приповдигнатост.

Честит 24 Май!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>