Когато гръм удари, как ехото заглъхва

 

 

 

Ако новината, че Яворов от Фейсбук, пожелал успех на изпита днес, се е паднал като тема, и Яворов е “жив”, става интересно, дори обещаващо.

Това невинно събитие е краят на цяла епоха от Българската публичност. Вчерашното намигане през един ФБ пост е повече от прекрасно, добро начало и симптом на лелеяната реформа в родината на автора на много нежна и тъжна поезия.

Тълпи от гледачки, баячки, жОрналисти, жорналисто-пиари, политолИзи и социолози ще излезнат по улиците с лозунги “Гладни сме!” и ще потърсят пътя към “малката си правда”. За миг пробвайте да си представите гледката – няма да е трудно.

С голЕмата правда от телевизора, сайта, вестника май сме до тука.

На мястото на Пейо Яворов (от ФБ) веднага бих започнал да давам прогнози, които мога да чуя от всеки “държавник”.

Срещу известни, умерени суми, през гъвкава ценова политика, интернет маркетинг, предприемчива модерност, вероятно Пейо Яворов (от ФБ) ще може да си купи и банка.

Разбира се, в люта борба за продукт с висока принадена стойност. При това, не след дълго време, предвид растящата “жажда за знание” в тея усилни дни и години, резултатът ще е зашеметяващ.

Но и доходен.

А оттам нататък – кеф ти партия, кеф ти движение, кеф ти коалиция.

Естествено ценностите (неуточнени във вида си) ще дадат и името на организацията.

Партията на книжниците все още сме нямали. Партията на книгите, манускриптите, чековете, знанието явно ни е липсвала. Приемете упоменатата “жажда за знание” за метафора.

Доживяхме да научим, че знанието е сила.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>