Сапуниада

 

 

 

От тук нататък, по “конкурентните телевизии”, по разтревожените медии, по всички медийни седянки, започва сополиво реалити от напуснати от ТВ7. Ред сълзи, ред “откровения”, каскада, водопад от катарзиси на честни, морални и предадени жреци на истината, наричащи се журналисти. Слуги на истината с нерадостни съдби на жертви (като нас, разбира се!).

Колеги ще плачат по съдбата на измамените, битката за свободата на словото ще се разгори, прераждайки се, всъщност израждайки се, в хлъзгава, подменяща контекста, логиката на фактите, а накрая и смисъла на всичко видяно, в кавалкада от епизоди на сериал от модела “сапунени”.

Което ще има само една цел – размиването на представите, подмяната на реалността, съжалението у драгите зрители, затвърждавайки завинаги и за пореден път всеобщото усещане, ставащо :”наше” твърдо “убеждение” – “всички СМЕ маскари”.

И както сме си гузни, да простим, и да продължим напред в морален, ценностен и човешки разпад, крачейки бодро напред и не извършвайки оная инвентаризация, която ни е най-потребна днес. Свят, в който доброто и злото са приятели, другаруват си, ние сме великодушни, добри, позитивни, гледаме напред със затворени очи и мисли, смело търсейки лелеяното дъно.

Надолу по спиралата на желеобразната реалност. А зрителя, ошашавен, ще плаче по съдбата на жертвите, в които ще вижда себе си. Хитреците ще потриват ръце. “Случи ни се!”. (Пак.)

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>