От “Аврора” до ТВ7

 

 

 

Когато и да живееш, който и да си, какъвто и да си мислиш, че си – винаги си задаваш за света около теб вечно валидния един, единствен и рационален въпрос: Cui bono? (Кому е изгодно? Кой печели от ставащото?)

Медиите ручат като каба-гайди. ФБ ври като рибена супа на рибари с три цаци на брега на морето. Цари възбуденост, правдата се търси упорито. А истината – тя е в супата и се само-духа, врейки.

Днес нещо било станало в България и това било драма. А дали е? А всъщност това ли е най-голямата драма (ако е драма въобще)?

Кому е нужно станалото днес? Нима е изключение? Нещо нечувано, нещо извънмерно ли е станало? Кого обслужва тая постановка, която е “дежа вю”?

На образа на България? На Правителството? На крехкия мир? На Европа? На Америка? На нас, самите? На кой е нужна радрънкана, слаба, разкъсвана от драми и от конфликти страна с икономика – нокът на динозавърче?

С хора, в чиито мисли бродят само страхове. С вечно изопнати нерви, сред невинни новини за трагедии, лични драми на фолк диви и подивяли хора.

Сред 30+% сива икономика и държава, всъщност територия от царства, графства, губерниики, окръгчета, племенни съюзи и много самостоятелни племена.

Ако (случайно, много случайно) решим да се замислим – какво толкоз е станало?

Некви хора влезнали в некаква сграда да въдворят правдата (не истината, тя не е нужна). Типична сцена с жертва, спасител и съчувстващи (жертви и “съпричастни”).

От изстрелите на “Аврора” – както стана ясно филмирани бутафорно от Сергей Айзенщайн във филма „Броненосецът „Потьомкин“ (1925) – та до днес – на широките народни маси им трябва театър, съспенс и стабилно усещане за нестабилност – от – до.

Или както е описано от Йосиф Бродски:

Онова, което в историческите книги се представя за Велика Октомврийска Социалистическа Революция, е всъщност обикновен преврат, при това безкръвен. Следвайки сигнала – халосен изстрел на носовото оръдие на крайцера „Аврора” – новосформиран отряд от червеноармейци влиза в Зимния дворец и арестува група министри от Временното правителство, които се размотават там, опитвайки се напразно да се погрижат за Русия след абдикирането на царя. Червеноармейците не се натъкват на никаква съпротива, изнасилват половината от женския състав, охраняващ двореца, и опустошават помещенията му. При това двама от тях са застреляни, а един се удавя във винарските изби. Единствената престрелка, станала някога на Дворцовия площад – с падащи тела и кръстосващи небето прожекторни лъчи – е тази на Сергей Айзенщайн.
(Източник: Бродски, Йосиф. Пътеводител на един преименуван град // Бродски, Йосиф. По-малко от единица : Избрани есета. – София, Факел експрес, 1997, с. 82-83.)

Именно на такава, описаната в текста ми, територия й е нужна подобна телевизия и подобно реалити за оживяващи – място, което е лесна жертва на доброволни разделения, взаимни омрази и публичен език на “щастливи” и “нещастни” разделящи.

И ако нещо е сторила (и постигнала) днешната реалити драма с ТВ7, то е едно добро разбъркване на мислите и представите за честност, морал, правила, принципи, каузи. Един временен reset в главите на обърканите (и без това) драги зрители. Едно местно непалско земетресение, предавано на живо. В Непал говорят за жертви на брой над 10.000, за хора без домове – над 8 милиона. Тук говорим за цял народ без устойчиви мисли и ценности.

Тук и сега градим устойчив свят с желеобразни тухли.

От “Аврора” до днес в главите на жертвите трябва да тътнат изстрели от оръдия, пък били те и фалшиви. И пак се връщаме към латинската класика: Divide et impera! – Разделяй и властвуй!

И нека шоуто не спира! А пък невидимото – то си знае работата.

P.S. Разделяй и властвуй (лат. divide et impera) — принцип государственной власти, к которому часто прибегают правительства государств, состоящих из разнородных частей, и, согласно которому, лучший метод управления таким государством — разжигание и использование вражды между его частями.(википедия, рус)

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>