Оптимистично и кисело

 

 

 

Ако погледнем, чисто прагматично, без емоции, ставащото сега около нас, ние трябва да сме оптимисти.

Фактът, че в хора, пеещ средновековни, църковни песни, е “възникнал” конфликт по повод на невинен, но “груб” статус във ФБ, е оптимистичен. Шефът на хора за средновековни песни знае, че има и социални мрежи, това е модерност, това е новина.

Невинността на ставащото, е привидна, много привидна, другари и другарки, дами и господа, лели и чичовци, вуйни и лелинчовци, роднини на миналото.

Прочетено с очите и мислите на хора, живеещи в XXI век, ние трябва да сме щастливи. Стената, издигната в душите и мислите, преди 70 години се пука.

Лентата на съветския филм, който не е падал от екраните на душите ни, се къса.

Невидимата новина от деня е, че дългата от Берлин до София Берлинска стена се пука вече 25 години и пукнатината пристигна и тук. Нашето парче от Стената си е живо и здраво, но се пука.

Няма по-лоша новина за статуквото и по-добра за нормалните, съвременно мислещите.

Пътуваме към малките въпроси от дневния ред на живота ни.

А сега накъде? И как да се придвижваме? С тротинетката, газката, уазката, с втората ръка коли от “запада”, или мислейки и действайки радикално.

Пристигаме на крайната точка а дестинацията от 25 годишната ни “демократична” екскурзия – България мъчително се събужда от съня си, загубвайки подхвърляните в мислите ни илюзии-антидепресанти, обезболяващи и фалшиви идоли – спасители, работещи под прикритие, но не и за България.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>