Ако “Правец” бе Apple

 

 

 

Понякога отдадеността на една кауза (вероятно искрени и двете!) и липсата на свобода (избор в мислите) на “мечтателите”-практици, утилизатори на ползи, води до куриози, които са на ръба на трагикомичното и логичен резултат на безсилието и страха от промяна.

Кадиев, виден бсп “бунтар” сравнява BSP с Apple и търси новия мениджмънт, който да устрои чудото, което не ставало в тяхната партия, но станало с Apple и Джобс в САЩ.

За съжаление, току-що напусналият бсп шеф Стив Джобс, подвизаващ се под името Сергей Станишев, и заменен от Миков, дори да се завърне като месия от Брюксел няма да спаси предприятието, дори да бе починалия Стив Джобс, защото БСП не е Apple, а раздрънканата им стока (идеология) не е дори и “Правец” 8, гордостта на тогавашната ни индустрия.

Да осмислиш реалността и ставащото, понякога, не е свързано с ум или разум. Има връзка само с едно човешко качество, което се възпитава – способността да бъдеш свободен в мислите си и мечтите си. Една от многото характеристики на човешката природа, която не расне сама на поляната, а иска да е гора. В БСП, а и във всички нейни организационни и ментални клонинги имат да минат доста години до простото прозрение – само свободата, инициативата и конкуренцията, без клеймене на различния, могат да родят Apple и да допуснат на шефското място “странници” като Джобс.

При всяка друга мисловна постановка – БСП ( и нейните братя и сестри, дори не идеологически сродни) ще раждат “Правец” 8.

За по-младите – малка справка – “Правец” бе търговската марка, под която в териториите на бившите държави от СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ) изкопираните продукти на Apple и IBM задоволяваха нуждите на тогавашната социалистическа система от компютри и изчислителна техника. Именно тогава България имаше специалисти, едни от най-добрите в света, които след 10.11.1989 се разбягаха.

Иска се време, което за партията на комунистите-социалисти, изтича. Преди 25 години именно те, предприемчивите крадци на историческо време, подмушиха в мислите “Времето е наше” на наивниците, които се надяваха на бързата промяна – днес бумерангът на историческата ирония ги настига като трагична реалност, търсейки левия Джобс по никое (за тях историческо) време.

Ирония, неосъзната все още, явно. Но времето е тяхно, за да го осъзнаят.

Наша, на техните бивши (а по неволя – и настоящи) питомци, единствена задача е да ги надживеем, и в битка с времето, което е ничие.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>