Последен пърформанс на новата пророчица Вангова

 

 

 

След като изтанцува всички танци, за които й бе платено (вероятно наредено), бе член на събранието от БКП/БСП, изпълни всички “творчески” поръчки, връщайки инвестициите, танцува дълголетно по душите и мислите на наивните.

А накрая се отдаде (“наивно”, “от глупост”) на народния трибун Бареков, изпълнявайки заповедта, днес Нешка “твори” пред ушите ни последния пърформанс – сценичен катарзис под звуците на търкалящите се сълзи от очите на ридаещите, плачещите обилно, съчувстващи наивници. Останалите на пазара търсачи на сантименти по светлото минало и червения Граал.

Умело, подготвяйки се за следващата, последна роля – на жив говорител (и интерпретатор) на думите на Ванга. Няма кой да провери какво е казала Ванга, но ние трябва на вярваме на Нешка, нищо, че пак съгреши, но и си призна “достойно”. Защото всички знаем, че сме грешни – ще й простим.

По думите й има само едно предсказание на Ванга, което не се е сбъднало. “Нашите политици правят всичко възможно да не се сбъдне. То е за нашите взаимоотношения с Русия. Думите й бяха: Нема Америка да ни помогне, Русия ще ни спаси”, каза Нешка Робева. (офф)

Тя знае. Тя може. Ванга е предрекла, а говорител ще й бъде Тя, пешката на миналото.

Последният номер, който ще е лебедовата песен на повелителката на златните момичета ще бъде много прост – Нешка ще разказва с гласа на Ванга за Русия, която разбира се, ще ни спаси.

От бъдещето и промяната, разбира се.

Един дует със Сидеров, а и не само с него, последно изпълнение, преди края на “безгрешната” Нешка с оркестъра на безгрешните рублофили.

Това е краят, всъщност това събитие (със “световна” значимост) затваря магическия кръг, нарисуван от тебешира на илюзиите (за зрителите) и париците, активирали пенсионерката с алено лице.

Дълг, обреченост, вдъхновение, кауза, патриотизъм. Не, по-просто е – сценична отдаденост на миналото и на парите.

“Интернационалът” звучи тихо, а Кобзон с “Любе” са подготвили аранжимента за сценичната премиера на последния спектакъл “Заветите на Ванга” – един (съ)авторски спектакъл-бенефис на Нешка и комунизма, вече просто доход, препитание.

Достоен край. Време му бе.

P.S. Има нещо ужасяващо жалко, че в XXI век европейци, каквито сме ние, Българите, могат да бъдат приспивани с подобни думи, преливащи от провинциални комплекси и откровен, примитивен, чист идиотизъм, опакован като лично откровение и игра с наивността и тъмнината в мислите ни.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>