Страхът като път да няма Промяна

 

 

 

 

В състезанието между отделните дразнения, психиката избира по-острите, по-силните и по-опасните, заплашващите живота. И да избере накрая – най-опасните за живота на тялото – като централни за мислите, а миг по-късно в действията ни да се задействат инстинктите, които ни опазват.

Медиите се състезават с действителността в това да малтретират зрителите, читателите, слушателите, “кореспондирайки”, “говорейки” си с инстинктите ни, с несъзнаваното дори от нас.

Това е най-сигурният, провереният, гарантираният с успеха си, канал да вселиш разделение, страхове, да отключиш всички скрити, невидими дори за самия човек, клопки на миналото и комплексите, цъкащите часовници с бомбите на инстинктите.

Това, което виждаме и чуваме от политиците и медиите сега напомня вуду ритуал. Да бодеш душите и мислите на драгите зрители и избиратели с думи или действия – игли, под акомпанимента на ритуалните звуци на медии, социолози, политолози, възпяващи смелостта да минаваш с валяка на лъжите, общувайки със страховете и да възпяваш тая канибалска вакханалия като път и прочистване, като модел на поведение е път към нищото, Първокласен път към смъртта на човешкото и връщане на природата ни в света на каменната ера. В света на стадото от двуноги – осветени от пламъците на страховете, танцуващи на сцената на злото и в клопката на неосъзната си наивност, която е всъщност глупост.

Няма печеливш от това състезание – накрая всички са губещи, дори тези, които си мислят, че са победители сега.

А колективно, заедно, всички потъваме при нищетата на духа, която бързо става и материална.

Ако има една единствена “рационална”, “съдържателна”, “прагматична” причина всичко това да става около нас – то тя обслужва само една цел – Да Няма Промяна в мислите ни.

Да има страх от всичко, което е ново, различно и рушащо дори с малко статуквото, което е щастливо сред ошашавените, смръзнали мислите си гласо подаващи.

Да копнеем по миналото, по силната ръка, по бащицата, по мъжкара, АЛФА Бойната единица.

И да търсим постоянно спасител – на фона на масова гражданска неграмотност и през събуждане на копнежи по миналото, всъщност страхове от Промяната

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>