Страхът уби Немцов

борис немцов 28 2 2015 38_main
Думите нямат особен смисъл днес. От вчера, 27.2.2015, 23:40, никой смислен и честен човек, разбираш малко от политика и съвременните й процеси, няма съмнение какво става в Русия. Окончателно, завинаги, без съмнение за грешка. За 10 минути новината за убийството на Борис Немцов в центъра на Москва, близо до Кремъл, обиколи света.
Илюзиите за примирия, надеждите (наивни мисли на “неискащи” да разберат ставащото) за поява на разум фалираха, свършиха, разбиха се. Още една граница бе преместена нататък, към стандартите на безчовечността. Злото няма спирачки, диктатурата, дори опакована като демокрация (по “руски” тертип), може да създава само безнаказаност и да ражда смърт. Смърт на всеки пожелал да е несъгласен.
Остават не много въпроси в мислите на хората, които следят ставащото по света.
Защо едно от знаковите лица на опозиционно мислещите, различните, несъгласните, критикуващите остро Путин може да бъде убито?
Защо Немцов си е позволил да си мисли, че известността му (не само в Русия) може да бъде негова защита?
Убийството на Борис Немцов, което никой няма искрен интерес да бъде разкрито, ще остане като един от последните крайпътни камъни на пътя на Русия към нищото и самотата. Изход от този път няма. Това е тупик (рус.). Има бъдещ, скорошен, предвидим край.
Реакциите, като мигновени снимки, тук, у нас и по света, показват за сетен път колко малко (един човешки живот и неговата “смешна” цена) могат да покажат толкова много за останалите живи и на тях, живите, един за друг. Циничността на реакциите на уплашените адепти на империята, пожелала да спре историческото време, разказват всичко.
Вече няма нужда от маски, вече няма бал. Няма и музика, оркестър, фалшива приповдигнатост или нужда от грим. Светът е все повече черно-бял. Съмненията кой кой е все повече намаляват, анихилират се.
От “вежливата” анексия на Крим, от краят на полета MH17, през драмата на “народните републики” в Донецк и Луганск, през близо един милион бежанци и (поне) 10.000 убити по земите на Украйна, до днес, през цялата деградация на представата за световната моралност, правила, международни норми и задължения, от неистовия стремеж за мир, ние ставаме свидетели на края на днешната “руска демокрация”. Политковская бе само началото, което светът тогава не “видя”.Бог да прости Борис Немцов, един от неслучилите се реформатори на Русия. Днешна Русия на Путин не се нуждае от него дори само жив. Страхът убива.

Мълчанието и безразличието просто продължават агонията към края на всяко безправие, насилие и безчовечност. На края, на финала всички са жертви. Живи или мъртви, дишащи или бездиханни, трупове или опечалени.

Страхът и самоубива. Това не е анализ, това не е и съждение. Това е “бъдещ” факт, който ще бъде видян от доживялите през драмата, която не просто предстои – тя е пред нас, пожелалите да видят бъдещето днес, през фактите. Дори през кръвта на убития вчера Борис Немцов.

Дано Бог прости и на днешна Русия, която сътвори днешната “империя на злото”, убила и Немцов.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>