Кеч за тъпаци

 

 

 

Учудвам се на детската радост и възбудените възклицания на останалите политици и развълнуваната публика от “напускането” на Първанов от себе си, наричан и АБВ. Търсенето на събития сред какафоничната медийна бутафория вероятно иска своето. Вероятно съм много наивен, та и се чудя. Вероятно съм избирател, парченце, трохичка от електората – без разлика цвят, мирис или годност.

В състезанието кой е по наивен – левите избиратели, към които е адресирана тази сценка, или десните, мъдрите, консервативните – победителите са десните и наивните. При цялата условност на идеологическите етикети сега у нас

Дори фантастическата възможност от напускане на Първанов от АБВ да стане факт за малко (час – два – три, ден – два – три), случилото се не променя политическия пазар. Политическото предлагане, както е и в търговията на улицата – предлаганото на драгите зрители винаги следва търсеното в разбълниканите им/ни умове.

Първанов е лого, търговска марка. Няма инвеститор, който да се лиши от подобна стока с лека ръка.

Въпросът за наивността или радостта от “станалото” е подценяващ разума и минималната рационалност на публиката, която всички (очевидно) разпознават като отсъстващи. Явно в оценките на българските политици, ние, публиката им, сме посредствени, аплодиращи, обсебени от мисълта, че трябва да бъдем спасявани. Дори през сценки като днешната – кеч пред ентусиазирана аудитория – Многострадалният срещу азбуката на разума.

Сценката на финала ще се окаже сълзливо-сополива. Търсете си кърпичките.

Развод на Първанов с Първанов няма. Има нов тренд – игра на оставки, с оставане след малко съспенс за пожелалите да гледат кеч “битката”.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>