Жътва е

 

 

 

Сякаш все повече започваме да разбираме смисъла на думите “дни на изпитания за здравия разум”, едно уж клише, комбинация от привични думи, изречено и изписано хиляди пъти. Пороят от уж кротките новини залива съзнанието, обсебва мислите, и ни кара да се замислим – това ли бе целта на 25-те години “преход”. Това ли е демокрацията? Това ли е исканият и гласуван през множество избори модел или устройство на живота ни?

Всъщност кой е щастлив от всичко ставащо около нас? Това ли е България на нашите мечти? И не дава ли днешна България, през новините си (дори филтрирани) порой от доказателства на напусналите родината си, че не са сгрешили?

Тази ли e нашата България, която мазно описват партийните програми и мантри? Може ли двуличието да е вечно? Има ли по-нетрайна и крехка човешка конструкция от лъжата?

Дали от привидната какафония и безредност на събитията все повече хора около нас разбират, че изборът е само един – България, но без сантиментите на миналото. Тоест без Русия.

А ако някой си мисли, че сеенето, поливането, косенето на хора -тревички и конформисти ще доведе до вечна хармония и райски рахат, то той греши. Именно подавляющото мнозинство на отгледания у нас конформизъм ни доведе до днешната ни карикатура на т.нар. демокрация. Нещо като нищо – местен ерзац, нямащ нищо общо със ставащото по света и с правилата му.

Желан или не – именно конформистът е серийния и неловен от закона убиец на демокрацията и на бъдещето ни.

Всъщност днес всички ние жънем – жътва е. Конформистка и разтърсваща. Вероятно променяща и подменяща избори, изтриваща наивности, гонеща илюзии, рушаща съюзи на заговорници.

Жътва е. Падат снопове, нахални врабци търсят зрънцата си, други двуноги дебнат в синора, готови за нощта… За много от нас, по никое време, защото не сме осъзнали все още нещо – това е начало. Всъщност това е животът – след всяка смърт има раждане.

А краят на конформизма все повече се вижда – животът е избор, а не безразличие и съгласие. Красивата цветност на илюзиите ни напуска, светът става все повече – черно-бял.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>