(Опти)мистично

 

 

 

Днес споделих с един приятел, че вероятната задача на многото министри, народни избраници и чиновници, постигана през многото меко казано странни мисли, изказани публично, е благородна и цели постигането на неявни за простоватите ни умове цели. Само задълбочен анализ, най-силната Българска черта днес, могат да ни помогнат в (дез)ориентацията ни.

Търсейки разконспириране, демистификация, осмисляне на тази река, цунами и природно бедствие от гледни точки, позиции, те, гореизброените лица, искат да постигнат както следва:

1. Развеселяване на полу-будните и полу-живи граждани. Поява на (кисели за начало) усмивки по лицата ни.

2. Повишаване на колективната самооценка на Българите към себе си през сравнения и истински, “жизнеутвърждаващ” катарзис.

3. Повишаване на изборната активност и удължаване на листите на стремящите се да “артикулират” публични мнения, с цел повишаване на конкуренцията между бъдещите избраници – упоменатите министри, народни избраници и чиновници. Всеки малко по-смел е на една мисъл разстояние от силното желание и той да кандидатира.

4. Внасяне на оптимизъм в мислите на подопечните избиратели през масов акт на шегаджийство, изречено сериозно, насочено към гражданството.

5. И предвид тенденциите – една подсъзнателна заплаха, която има и оптимистичен прочит – ако не сме ние – представете си какви ви чакат да си изберете.

6. Входирането на предизвикателни за разума идеи имат за своя единствена цел лека гимнастика, събуждане, дори възраждане на функционалността, за занемарените ни сиви клетки.

Гледайки позитивно, добронамерено, оптимистично – все повече си мисля, че мисията на допуснатите до микрофоните, камерите и публичните източници, наричани медии за по-кратко, произвеждащи ментална зараза са изцяло патриотични, подхранващи светъл оптимизъм, който е в очевиден дефицит тези дни.

И ако не сте ме разбрали – целта, която е преследвана е Изцяло Алтруистична, Хуманна, Човеколюбива. Всяка друга гледна точка носи отрицанието на изброените 3 ( словом: три) опорни точки.

Всеки, който мисли различно от гореказаното – не е патриот!

Последно и сериозно – гледайте новия филм за Дякона, за да разберете кой не е Левски. А ако много се заинатите – отворете малкото му тефтерче. Там, на редовете е описано простичко всичко за което не стана ясно от сложността на (опти)мистичния живот, който водим.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>