3D реалността v. санкциите

 

 

 

Днес ЕС обяви поредния транш от санкции към хора и фирми от Русия. Сред непожалените е непрежалимия за всяко червено сърце – класик на класическата съветска естрада, великия Йосиф Кобзон. Любимец на всички леви меломани у нас.

А ние добре знаем къде са сърцата на патриотите и къде са им ГЛОНАС координатите, в добавка – тук анатомията е различна – тук левите уши и сърца са обърнати на север.

Прибързана е радостта на необичащите Кобзон българофили. Едва ли има технически пречки да бъдат правени видеомостове, скайп конференции, ютюб диалози и от големи екрани, надлежно “дарени” от заможни леви, Кобзон да пее на чист български. ЕС и санкциите не могат да спрат копнежите по миналото под звуците на “широка страна моя, Болгария”..

Остава и биологията да бъде победена – и тогава какъв живот ще настане – между две кебапчета и сред скарите – Кобзон на екрана, френетично подкрепян от фенове в третата възраст, закичени с 3D очила.

Виртуалната реалност – сред все по-виртуалната им, политическа нереалност.

Този текст не подстрекава за дела и иновации. Напомням, БСП има и електронни членски карти и Интернет радио. Кой го слуша сред членската маса – можем само да подозираме, но левицата и перцата й не са извън времето и технологиите. Остава им да покорят и една биология.

И историята.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>