Има драма, но няма България. Защото името на една страна се определя от лицата и мненията на мислещите в нея. Страна, в която безсмислието е смисъла – няма име. Тя е безлика. Тя е просто парче от земята, стоящо по хартиените карти и в Гугъл Мапс.
Тук просто има само буфосинхронисти. Пътници на гара разпределителна.
Страна междинка, петно, сянка, все повече спомен. И за жителите й.