Сиртакито, “Сириза” и узото

 

 

 

Гърция пожела да постигне всички детски мечти наведнъж. Ако някой иска да вини гръцкия народ, той би бил в грешка. Всички народи са като деца. И винаги е било така. Ако ги управляваш или водиш по “детски”, дори детински наивно, “произвеждаш” не народ, а детска градина. Лидерите, или “учителите” са тези, които помагат или пречат на своите “деца” да пораснат или да останат “вечни собственици на детски мечти”. “Растежът” е свързан с толериране на примери на успели по автентичен начин, а не през чудеса или магии. И през гражданско образование и култура.

Сякаш първите жители на планетата на децата не са нашите Крисия, Хасан и Ибрахим, а гърците.

Гръцката държава бе допусната да взема кредити, да строи олимпиади, да бъде лъгана от “мравките”, но и елитът (без разлика в цвета на политическото оперение) не остана длъжен на бюджета. При сива икономика над 30% всички бяха “щастливи” и никой не се замисляше за деня, в който идва сметката.

След доста отлагания и компромиси от страна кредитори и политическия елит на Гърция, които можем да наречем предпремиерни представления, днес, след изборите сме на премиерата на представлението.

Днешната победа на “Сириза” е проста визуализация, публично доказателство за очевидния и вечно верен факт – оставиш ли едно заболяване без лечение – диагнозите препускат в посока все по-голямо задълбочаване на страданията на организма и разрушаване на неговите “имунни” защити. Мащабът на подобен “медицински експеримент” и ефектите му са без значение за резултата, който винаги е един и същ. Болният – отделен човек, индивид или цяла държава си плащат, “озовали” пред вечния избор – живот (промяна, лечение) или смърт (продължаване напред без идея за развитието на “болестта”).

Докато светът се радваше на растящи икономики и ръстове на БВП, гърците кротко си вземаха кредити, които има бяха отпускани от западните банки.

Комбинирано с убеждението, че са родители на демокрацията, и вечния им силен “патриотизъм”, който е на крачка от патриотарството и болката на незаслужената им роля на слуги на запада, пролетарското се събуди. И никой не може да каже, че е учуден или изненадан.

Член или не на ЕС, Гърция я чакат драматични епизоди на прозрения и напускането на състоянието на болестен обществен метаболизъм. В гръцкото общество ще настъпят процеси на отрезвяване през масовото разбиране на цената на илюзията, че всеки сам може да се оправи, постигайки всички свои “мечти”.

Европа никога повече няма да бъде великодушна и редуцираща дългове. Времето когато преди 3 години Гърция предоговори дълга и го намали с 100 милиарда евро, свърши. Но това бе преди 3 години. И никога повече няма да се случи. Гузността на Европа свършва, поликоректността си тръгва. Светът не е същият и това предстои да го научат и Гърция, и гърците..

Ако не за друго, фалиралата неведнъж в историята си, гръцка държава, ще бъде ужасяващ, но нужен на Европа и света урок. Ужасяващ, драматичен, явно нужен (и) на гърците.

Сиртакито и узото ще свършат скоро, както и горивото в ракетата на “Сириза”, заредено днес на старта на отлитането на гръцката ракета към света на детските мечти.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>