Имам(е) (но)вина

 

 

 

Използвайки “патентованата фраза” на бившия Нешкин любимец и настоящ евро-консерватор Бареков, днес ние научаваме за “краха” на “илюзиите” на един човек, който е бил винаги практичен.

“Нешка нема грешка” е минало. Днес парите имат друго име и то е глупостта, според известната Робева.

Гледайки на историята с Нешкиния “поглед” на само-мразещи се, ние можем само да продължаваме по Пулевски напред. Кълчотейки думите, давейки смисъла, трепейки и последната здрава клетка в главите си и горейки, взривявайки с “дълбока удовлетвореност” и остатъчните мостчета с нормалността.

Ако Робева е тръгнала да развива модерния днес процес на катарзис пред широката публика, да разкаже как гледа в очите “златните момичета”, “златната публика”, кога са настъпили прозренията и кое ги ускори точно в тези дни. Кой я посъветва да стане кашмер на стари години, самобичувайки се пред камерите?

Не е от глупост, едва ли е станало и (само) заради пари.

Робева: Подкрепих Бареков от глупост. “Тези, които подкрепят (политическите партии), си носят отговорността, както аз си я нося. Приемам всичко, което ми се поднася, барабар с обвиненията, че са ме купили. Не е проблемът с парите, а с глупостта. Поемам цялата отговорност и последствия”. (офф)

Все повече, четейки или научавайки за новини, прииждащи на тежки талази все повече, като тази, “Нешкината” днес, изпитвам тъжно съжаление за себе си и за България, че можем да имаме за “предмет на вълненията” миналото ни (сервирано по медиите като промяна и “новина”), което изглежда за нормалността като подобна гротеска, в която всичко е тъжно, вкиснало и забавляващо само ниските, примитивните страсти на омрази и разрушителни мисли, дърпащи ни назад.

Нешка имала грешка, но България (по-важна от всеки от нас) е в тотална, системна грешка и продължава напред.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>