2015 – една “прогноза”

 

 

 

За 2015 национализмът по български ще се мери пак в градуси, но ще има нови, интернационални пАри, във формулата му. Вече очаквам патриотични надпивания на русофили и русофоби. Едните с водка, другите с ракия.

Юзчето срещу стаканчика. Една батална, но славянска, близка ни, битка за щастие през пАри, в края на която ще победи безвремието и безволието.

Възбудени русофили са поискали потокът да не е газов, нито южен, но да се построй като водкопровод.

Любителите на либералното, про-западното ще се състезават търсейки надмощие в тези “патриотични игри” през презрителна употреба на уйски и джин.

Неназовани, но гарантирани в прогнозите си гледачи на бъдещето, разказват, че думата “наздраве” ще замести традиционните поздрави.

Предприемчиви изобретатели подготвят премиерата на патриотичен дрегер – алкохолни пари от ракия няма да се броят за простъпка пред закона.

Български патриоти, едни от многото, подготвят ФБ и Интернет кампания в подкрепа на местния алкохол, под надслова “Изберете Българския”. Двусмислеността на призива е подвеждаща и вероятен израз на остатъчна трезвост или демонстративна въздържаност, дори наивност.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>