Пожелание

 

 

 

Дано тази Коледа е в края на една от последните години, в които фойверките и пуйките победиха тишината на мислите ни. Невинните животинки нямат вина, че ние, човеците, носим в себе си парченца от “мисловността” им и че понякога сме повече животин(с)ки.в “делата” си.

Шепа народ сме и е време да се вземем в ръце и да погледнем истината за себе си и за света, който “съ-творихме” през своята наивност, илюзии и нежелание да научим простите уроци на историята. Определяйки се на коя страна сме, кои сме, знаем ли достатъчно за своите претенции, можем ли да носим камъка на конкуренцията, осъзнавайки, че животът е преди всичко правила, валидни за всички без изключение.

И да се замислим – с какво доказахме пред себе си, че сме по-добри, дори с мъничко, от ние, същите, но преди една, две или три години. Поглеждайки сами, тихо, без възклицания, към огледалото на своите спомени.

И пак тихо, лично, да си обещаем да бъдем по-добри към другите и към себе си, признавайки си честно колко “струваме” и какво можем наистина.

Честито Рождество Христово!

Честита Коледа!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>