Купон

 

 

 

Когато лудостта и “нормалността” са на общ купон и пируват, отдавайки един на друг, като за последно, годината е 2014, а светът живее все повече по “нови правила”. А ние сме живи и го разбираме през сетивата си, затлачени от новини, прочитани през страховете ни на неразбиращи ставащото.

Има дни, описани в книжките и в историята, когато стават чудеса. Има години, е в които нищо не им е на мястото, но пък са незабравими, защото са луди за “нормалността”.

Има страни, в които нормалността е лудост, а лудостта – “нормалност”. Има моменти, в които паметта сякаш се е предала и човешките същества живеят само в днешния ден. Краят на шеметната 2014 е сякаш наближаващ и е видно само по умерените украси по някой по-големи магазини и по новите храмове на потребителя – моло-вете. Инак – покрай нас танцува лудостта, която е заразяващо жизнерадостна и всепоглъщаща умовете на всеки малко по-зрящ и четящ новините, невярващ на очите си и на сетивата, уж непредали го днес.

Заживяхме във време, в което ходенето на мислите на кокили, съжителството на паралелните светове един до друг или гълтането на питон пред хиляда камери и медии е най-естественото. Да погълнеш на екс новините, прииждащи на талази не е по силите и на най-калените сред потопите, които се изсипаха над умовете и душите на все по-недрагите зрители. Немили – недраги, те се скитат по сайтовете и по телевизорите и разбират, че са уникално тъпи, за да проумеят това, което става по у нас и по света.

Май наистина сме (не)волни (няма не искам, няма не мога) участници в един купон на лудостта. И ако за шепата можещи да погледнат света през перспективата на знанието и книгите всичко ставащо да е deja vu, то за многото хора, крачещи по земите ни и оттатък границите на зоните на комфорта предстоят дни на открития.

Към нас са се затичали, сурнали като стадо, едни новини дето са логични, но хич не са от тези дето ги искаме ако сме позитивни в мисленето си. Краят на позитивното мислене, под формата на капаци на очите и тампони в ушите, наближава. Животът на коне или на животинки от клетка е на път да свърши. Колкото и илюзии да слагаме в чинията на очите си, ние никога нямаме сили да заместим правилата и истините, които влекат те като конете или елените на дядо Коледа.

Вероятно наскоро ще открием с “изумление”, че Дяд Мороз е починал, а Санта Клаус не вярва на обещания и винаги носи със себе си подаръците, но и сметките на масрафа на купона.

Коледа наближава, но с нея скоро ще си тръгнат и последните чорапчета под камината, идвали до днес при нас като във всяка приказка.

Коледарчетата с фактите няма да спрат да чукат по главите ни оттук нататък . Ако има гарантирани прогнози (без да сме в конкуренция с Ванга или Нострадамус ) – то това са, че оттук нататък купонът ще става все по-як и все по-страшен за тези, които бяха пожелали да си мислят, че живота на възрастните е едно продължение на живота на децата, без оглед цвета на косата и броя на лазарниците.

2015 ще е годината, в която светът ще чествува 70 години от края на последната световна война. И в тези седемдесет години светът научи за себе си, че нищо не научил от простите уроци за човешката природа. И май наистина (и) нам се падна да усетим какво значи да преговаряме колективно уроците на историята.

Купонът продължава и като е тръгнало – това е само доброто начало. Очевидно остава само едно “обстоятелство” – само тези човеци дето умеят да се учат по-бързо от уроците ще могат да продължат да разбират новините и да се справят с променящият се шеметно покрай нас свят.

Оставам с надеждата, че именно болката (личната и най-вече “чуждата”) ще ни помогнат да проумеем по-бързо проста истина – светът не е същият и никога няма да бъде привичният ни. Всъщност – това бил винаги животът, който ние “срамежливо” си мислехме, че не ни засяга.

Оставам с вярата, че истината – голата, красивата и страшната е най-доброто “лекарство” за мислите ни пред всяка, дори най-красивата, лъжа.

Светът е в светлини, летят еленчетата, пеят звънчетата в ушите и очите на децата, а нашата работа, на възрастните, е да пораснем бързо. По възможност – по-бързо – за да можем да бъдем по-добри и повече хора един към друг.

Във всеки друг “сценарии” – купонът ще продължи – по-луд, по-малопумен дори и все по-страшен, защото всяка нелекувана болест или непризната истина идват с лихвите и все по-страшните диагнози, които растат главоломно през метастазите си, напук на детското ни желание да не разбираме света на възрастните, които сами си натворихме, шегувайки се като деца.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>