Външна и вътрешна България

 

 

 

Понякога си мисля, че в България всеки министър и всеки бъдещ публичен чиновник трябва да са дублирани с по един външен министър (чиновник със сан) – във всеки “ресор” както му казват и днес по добра “традиция”. В смисъл – единият “оригинал” да си прави каквото може и колкото го може тук, на местна почва, и другият, пак “оригинал” – да го замества – при редките гостувания по чужди земи. И така “външният” и “вътрешният” ресорен да хармонизират двойнствената ни природа на страна, живееща извън времето и на такава (поне за света) – страна-член на ЕС, през 2014. А изпуснах – май и на НАТО сме членове, но това е слабо популярно – белким се сетим ако някой от вън ни подсети. през някоя новина или комюнике.

Дори си мисля, че министрите (висшите чиновници) могат да бъдат избирани с предимство ако имат двойник-артист. Такъв дето ще може да изрецитира готовите мисли, произведени не толкова публично, защото on line поведението им е дълбоко чуждо.

Очевидно с буфосихронизма задачата става все по-трудна – off line изстъпленията, дори под формата на експертни мнения, добре редактирани, става все повече неприемливи, а явно – и все по непонятни по света. С рецитациите работата се успа съвсем.

Явно дълбоката и “всепроникваща” днешна Българска провинциалност не може да бъде скрита по друг начин. Това всичко, което написах, е вярно при допускането, че другите държави нямат кореспонденти на медиите си тук, не четат вестници и не знаят редкия Български език. Което е вероятно последната ни надежда да прикрием с лозов лист срамната истина, че искаме масово да живеем някъде във времето около падането на Берлинската стана, та и по-назад в историята.

Голямата (и държавна) тайна, че живеем извън времето и времето не е наше – върви към декласифицирането й пред света. Все повече хора – местни и чужди граждани – я разбират, без комисии и без преводачи.

Отново вината е на международното положение и свързаността ни със света, през технологиите, които бяха изпуснати от контрол от “непремерена” алчност и от временна технологична “възбуда”.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>