Цесия на морал

 

 

 

 

Никога няма да разбера как броят на имунитетите е по-голям от броя на животите, които са ни дадени да живеем на тая земя. Днес Сидеров отново си е “предал” “имунитета”, което е много важна новина.

Това, че Българската политическа имунна система е без съпротивителни сили, отдавна е с диагностициран политически сепсис, и е подгизнала от микроби на псевдо “патриотизъм”, който е нелепо неграмотен за XXI век и стандартите му, е причина за този нескончаем водевил.

Има и още нещо, което не схващам – как предаваш нещо, което нямаш? Или си го откраднал, или него го няма по документи, но в тарапаната си го придобил без “фактура”, но никой не ти ги търси, защото инвентаризация на моралите никой и никога не е правил.

Вероятно светът ми е твърде физически, опипваем и очевидно примитивен да “обозре” сложната реалност на света около нас. Вероятно конструкцията на реалността, в която помещаваме телата си е нелепо сложна за примитивни мозъчета като масово разпространените по тези земи, към които се числя с радост.

Явно светът на правото е по-богат от реалността, която е жалко бедна, опърпано несретна днес в главите на “по-простите”.

Цялата сладникава end-less история на Сидеров напомня играта с цесиите, които са прихванати, ама май – не. Сидеров е просто един от многото в кавалкадата “герои на нашето време”, който майка България изроди през незаконния (днес) и неконсумиран публично акт на връзка с нетръгналия си комунизъм и нашето “героично минало”.

Моралът, ценностите, имунитетите са все повече значки или памперси за това или онова “мероприятие”. Прикриващи или покриващи това или онова срамно или безсрамно място по тялото на обществото, което едвам лази по пътя на “демокрацията от местния й вид”, но ние “продължаваме напред”..

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>