“…Какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка”

 

 

 

Много би ми било приятно, полезно и поучително ако народният трибун, магьосникът на кебапчетата, айфоните, зъбопротезирането и балетната разходка по политическия “спектър” и финално – консерваторът от село Баня, Бареков, да избухне или изригне (по избор) и да защити от нападките на “неграмотната аудитория” своя експерт и борец за промяна – коментираният, минал през избори интелигентен експерт ММА биткаджия Иглев.

За сега “осветените” лица от Барековата дружинка – учителката с перхидролена визия и “емпатията” към котенцата и шопинга Баракова и въпросния Иглев са добро начало за тази парламентарна гарнитура.

Ботев само може да счупи перодръжката си от вдъхновяващия “матр’ал”, предлаган му от мъдрия избор на “българския народ”.

Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!

Христо Ботев, из “Хайдути”

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>