Парламентарна логистика

 

 

 

43 - то НС Първи ден 11 2014

Народното Събрание посреща освободителя и коня му с червен килим.

27.10.2014, първият парламентарен ден на новата гарнитура., клубзет

 

Както е тръгнало с протести и несъгласия от присъствието на “грешно” или “машинално” избрани депутати в “новото НС, става все по нужно намирането на транспортни схеми, “гъвкави решения” за надеждното приземяване на избраниците по креслата. “Сенаторите” ще се окажат най-трудната за транспортиране стока, описана по световната литература.

Ето няколко (не)вероятни идеи за решаването на проблемите на нашите избраници. Списъкът не изчерпва огромните възможности по анонимизирането на образите с оглед тяхната ползотворна работа в “полза роду” по банките, но не търговските, а парламентарните.

Най-простото и най-лесното решение е да се сложи край със снимките на депутатите по сайтове, вестници, списания. Само имена. В сайта на Събранието лицата трябва да бъдат (по примера на ФБ) – със силуети – мъж, жена. По-популярните лица – да са му мислили когато е трябвало.

Вероятно предприятието “Метрополитен” към Столичната Община ще обяви конкурс за Метростанция “Парламентарна Зала” на Народното Събрание. По-сигурен път за надежното придвижване на депутатите до работните им места, май няма. Подземно, тихо, няма сезони, няма срещи с възбудени фенове на съседни формации.

Втората хипотеза е НСО да обяви търг за персонален делтапланер /въртолет/ на всеки избраник и изграждането на малко летище на мястото на старата сграда на БАН. Оттам, по въздушна връзка, депутатите да се появяват в Събранието. Тя, науката, отдавна е само декор на Събранието. Нищо че сградата на БАН е стара, красива и паметник на културата. “Демокрацията” иска жертви, науката отдавна е нейна жертва. Поне да е ясно – наука няма и за декор.

Трето решение би било кратък курс по парашутизъм. Предвид мнозинството парашутирани депутати, това ще бъде просто опреснителен курс с надграждане на изградени вече умения. Проблемът с точното приземяване може да се реши с една гигантска фуния, която да коригира въздушните и политически течения над Събранието.

Вероятен изход е и театралния. На всеки депутат да бъдат направени по 100 – 200 силиконени маски и да им бъдат зачислени дрехи на килограм. Магазините за дрехи втора ръка дрехи отдавна завладяха центъра (и) на София. Така, престорили се на “прости граждани”, депутатите ще могат да бъдат необезпокоени анонимни и да влизат в Събранието като посетители на център за бежанци и социални помощи. Вероятно за доста депутати, заплатите са им (по техните стандарти) – направо социални помощи за техния вид безработност.

Последната възможност е – с бели автобуси да се събират депутатите от селища от защитен вид – тип SOS селища за депутати. Животът може да стане доста колективен, но ще бъде надежден. Няма безплатно удоволствие. Все пак всеки депутат преди да стане избраник е бил “прост гражданин”.

На финала, пак се сещам за футуролога, прогнозиста, мислителя Станишев и думите му – “живеем е необикновени времена, решенията трябва да бъда нестандартни”. Бил е прав, отново. Както знаем – никой не е станал пророк в собственото си село, каквато е втората родина днес на гражданина Станишев.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>