Черно-бялото кино

 

 

 

Снегът в България остава все повече радост само за децата и хотелиерите, които се радват по “детски чисто” от евентуалните туристи. Към групата на радващите се трябва да добавим и скромните % на местните скиори.

“Останалата”, многобройната част от нас не се радва на снежинките. Сякаш детето у нас си е тръгнало завинаги, заедно с приказките и вярата, че “добрите” ще “победят” “лошите”. “Наивността”, раждаща промяната и вярата, донасяща ни успеха, са изгонени от мислите. Усилията светът да бъде сив, са се овеществили в мислите ни и в света, в който живеем и сред който мислим.

Ледените кристали, падащи от небето сякаш идват като една от многото SMS кампании от Господа, напомняща ни (за кой ли път и изненадващи ни), че в природата кампаниите по повишаването и намаляването на температурите не са кампаниини. И че сезоните вече не обичат да се церемонят – за 48 часа мечтаното “циганско лято” става зима. Явно, в ерата на включванията “ромското лято” е отпаднало от въоръжение, утилизирано е от природата.

Искаме или не, пожелали да го видим или не – светът и природата се променят. Неспособните да се адаптират динозаври били загинали от “упоритостта” си. В свят, тътнеш от постоянни промени, ние сме упорити в “динозавърската” си наивност на изкопеми, фосили, пожелали да “рахатуват” сред спомените си.

Филмът “живей с глава, обърната към миналото и върви напред” свършва. Последни прожекции и святкащи спомени над полупразната зала с оплютите от мухите плюшени седалки, които скърцат. Киномашината трака, светлината, идваща от лещите пробива с труд спарения, прашен въздух, които обичаме и сме му “свикнали”. Лентата се къса постоянно, съвестни кино-работници със сини престилки притичват до лабораторията и лепят лентата с подръчните лепила на сантиментите.

Публиката тихо привършва колата и пуканките, довършвайки чакането с люпене на семки, купени от прилежна ромка пред залата.

Героите остаряха пред очите на състарилата се аудитория. Филмът свършва. На доста от драгите зрители не им е драго да си помислят, досещайки се за края на черно-бялата илюзия, обещана им в началото на прожекцията.

Дразнещите мисли, че цветовете ще разранят очите, ще разрошат мислите и ще ни карат да се замислим над нюансите на цветовете, плашат.

Цветът е обвиняващ в мислите на черно-бяло мислещите си, че (си) мислят.

Краят на черно-бяло кино наближава и у нас, самите. Простотата ще бъде заменена от сложността. Винаги след всяка зима идва пролет. След всяка смърт идва живот. Снежинките стават вода, която отмива миналото и праха му.

Всъщност няма нищо ново на земята. Новото е само проумяването на природата и законите й, които “(искано или не) имат свои проявления над нас, хората, живеещи по други, “пак” “невидими”, закони. Филмът е един и същ. За зрящите с мислите и знаещите.

Останалото е гордост, суета и свещена, но все повече убиваща, наивност.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>