Ако

 

 

 

Ако не си чел или не си страдал дълбоко (и много лично и осмисляйки станалото) и живееш инстинктивно и през “телевизионно” образование, винаги си в ролята на учуден, потресен, изненадан, вечен откривател, наивно вдъхновен от неосъзната си тленност и от нежеланието да разбереш, че знанието се заслужава с труд. И че си част, зрънце, частица, малка от една безкрайна верига, наречена Живот.

“Най-вдъхновяващи” са примерите на “публични личности”, които откриват с претенции на откриватели истини, които се учат в началните части на образованието по университетите. Или разказват с предвзета помпозност чужди истории, с “авторство”, разриващо се лесно от театралността и “кърпещи” истината издайнически жестове – почесвания, пипания тук таме и наведени очи (от скромност, разбира се), покашлювания, мъчителни преглъщания и бърчене на веждите.

И че ти се дава, когато си го заслужил, а не просто поискал. И че постът не те дарява, а те задължава. И не последно, че ако не си човек, това “познание” никога не ти го дават заедно с дипломата (каквато и да е – купена или изстрадана с много труд).

Най-накрая – най-очевидното и най-трудното на тази земя е да си човек. Не се учи, не се преподава, не те назначават. Изстрадва се.

Колкото и да не искаме, светът около нас постоянно пише на гърба ни нашите характеристики, в нашето модерно наричано днес CV. Това е “текстът”, на който ние сме неусещащи сме постоянни приносители, диктуваме го на другите през делата си, но го пише светът, хората около нас.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>