Дребнотемие

 

 

 

По всички наши обосновани разсъждения, и след скрупольозен анализ на движението на устните на лицата от новоизбрания парламент, с всеки изминат ден след изборите, хармонията, светлото бъдеще и “балансираното” ще обладаят уж разгорещената и “кървава” следизборна картина на осемте финалисти в Събранието.

Лошите думи са забравени, делата по съдилищата – утилизирани благополучно, лидерите – помъдряли скоротечно. А всички, пресяти от “преговорите”, провидяха в победителя очевидно не този, който виждаха до вчера. Другите, отпадналите на репешажите, просто подвиха опашки и замъркаха с благоговение, притворило малките им очички.

Дали това е умиление на котараци пред купичката с мляко и заради глада или това е поредния чутовен катарзис, писан по една от изобретените наскоро хиляди нови рецепти – въпрос на време е да разберем. Не дълго.

Явно е България никой не научил простата истина, че животът не се състои единствено и само от мига, в който говориш “силните думи”, де що не псувайки на майка. В днешните “български” мисли светът продължава да се гради през случки, епизоди, моменти, през серии, скечове и гегове.

Идва и следващият ден, когато след махмурлука и пяната в мислите, трябва да се яде. Илюзията у говорещия и кълнящия, че всички на купона са били опиянени и не помнят, напомня триковете на алкохолика, който винаги има отговор на въпроса бил ли е бил пил вчера вечерта? Не помня е отговорът, знаем.

Остават въпросите в главите на въздържателите, за “старомодните” морал, принципи, последователност, честност, които изглеждат сега като изключително дребнотемие. Като заяждане, безсилна слабост, двулична ирония, не-благородна завист, като балканска луканка направена от бразилско месо или китайски мерцедес.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>