За овцевъдите, овцете и територията ни

 

 

 

България днес е като онази Темида (богинята на правосъдието), която познаваме от снимките и картинките – Жената в вързаните очи и с везната в ръцете, мислеща и отсъждаща. С поредица от уточнения – ние си играем на богове, а сме смешни и жалки, зависими от миналото си (някой доброволно, други – не) жертви . Ние сме си вързали очите сами и не искаме да прогледнем за очевидните в XXI век “неща”. В свят, в който икономическа независимост няма, а всички икономики работят през експорт и обмен, а не през самодоволството на вътрешното си потребление, ние, днешна България, една едвам мъждукаща икономика, ние се “борим” да сме “независими”.

Ако в Българската политика имаше и шепа политици, които си бяха изкарали парите и евентуалното богатство дори в минималната и смешна българска “конкуренция”, те, тези вероятно оправни предприемчиви граждани, щяха да са разбрали емпирично, през гърба си, някои прости правила и биха били направили (условността е търсена) някои изводи. И никога нямаше да посмеят да изговорят думите, с които днес пълнят изявленията си с мантри, на които ще им се смеят с глас студентите от университети, намиращи се на запад от земите ни.

В Българската действителност продължава да гъмжи от “стопански мечтатели”, хора, които никога в живота си не са разбрали простите правила с които се изкарва и опазва прословутия “прим” на парите, учен и днес по учебниците, наречен печалба.

Българските политици (ако разбираха) никога нямаше да позволят 25 години да функционира “икономиката на мизерията”, в която за пред света имаме 10% данък печалба, но невидимите разходи на предприемачите са огромни. Защото ако Българските политици, дори не вярващи на местните “умници с очила”, щяха да попитат “своите колеги”, западните политици, по темата и щяха да научат, че парите отиват където е най-сигурно и предсказуемо, а не където само един данък е най-нисък.

Към цялата картинка, след нужните диалози, “нашите политици” щяха да добавят, научавайки, че ако искаш да имаш и да вземеш трябва да дадеш на “капиталистите” единствената “стока”, от която всички разбират сигурността или предсказуемостта. И щяха да разберат, че да говориш пред “местен” микрофон, в XXI век, е все едно да говориш пред света. Илюзията, че сме село на цивилизацията (дори да е вярно за икономиката ни и тежестта в световната), е само голямо заблуждение, в XX| век – всеки е слушан, дори когато говори за бабата и дядото на братовчеда пред селската радиоточка.

И накрая – ако Българските политици искат да вземат повече от овцете, които искат да стрижат по 10 пъти на година, има едни закони, наречени природни, които слава Богу, не се гласуват в Парламента, и които не позволяват да ги прекрачиш. Не се ли грижиш за овцете, овцете умират. В нашия, Българския случай – добрите “овце”, от които може да има вълна, масло, мляко – просто емигрират и отиват да си продават вълната и млякото си на по-добри скотовъди, които не са светци, със сигурност. Но са по-разумни от нашенските.

За местният пазар остават само кожите и костите на дръгливите и полуживи животни.

Ако Българските политици слушаха учените, знаещите и успелите не само тук, а не Учените и “експертите” от прашните лаборатории – те щяха да разберат – едно общество не може да бъде описвано или разбирано като парчета, които “функционират” сами за себе си. Картината е безкрайно сложна и не подлежи на проста формализация, а камо ли на описание и кратки партийни програми, приличащи на кърпени вълнени чорапи модел “баба ми ги плете”.

С всеки изминат ден, сложният организъм на обществото и на държавата ни умират по малко. След всички думи, след огнените лозунги и пищните отчети за успехите, животът, който водят анонимните избиратели не става по-добър. Храненето с мантри може да е супер за телевизора и за рейтингите, но не е онова, от което живеят “гражданите” и “селяните”.

Пътят на България може да минава през Европа, но истинските принципи отдавна са разбрани от всички успяващи страни по света – и са безкрайно прости – дай свобода на предприемчивостта, контролирай прозрачно и безпристрастно и събирай парите. През кои принципи ще го постигнеш – това е вече въпрос на инструменти – леви или десни. Тук дясното е центъра, лявото – по неговите категории – дясно. Центристи са тези дето се чудят какви да бъдат и са се нарекли такива. Море от политици без политики, разглеждани като система, в цялост.

Тук някъде, но не по важност в края, Българските политици щяха да са разбрали – ако няма образование и образовани граждани, в XXI век – успяла държава няма. С Белчо и Сивушка и работата с успеха им, мантрата за успеха е свършила като история на успелите държави отдавна. Ако Българските Университети и средното образование продължават така да миришат на минало, много скоро химнът на България ще трябва да бъде сменен – земният рай ще си е тръгнал. Пък и езикът, на който ще се пее новия текст няма да е ясно кой е. Това – технологии, иновации, конкуренция, инвестиции са празни думи ако няма последователна политика десетилетия напред.

Явно разпадът на атомите на комунизма по клетките ни ще ни доведе до разпад, който ще е пълен. Държава, работеща дълго на “принципа” “ден да мине, друг да дойде”, няма. А ако е нещо, с което я описват – то това е територия, географско обозначение. Натам сме тръгнали.

Единственият прост съвет към политиците е – попитайте овчарите за тяхната политика към стадото им. Вероятно отговорите им ще ги учудят с “парадоксалността” им. Оттук нататък следват законите на мисленето – вероятният им резултат – размислите и изводите.

Разбира се, при допускането – среща с овчаря с мислещи.

This entry was posted in Uncategorized, България, Размисли by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>