Следизборно

 

 

 

 

Тъй като иде зима, знам и за поговорката “ден година храни”, а изборите са добра възможност и за следизборни търговии(ки), споделям някои мой намерения, които са описвани в литературата (икономическата) като Business opportunity на Английски, по нашенски – “напреко” – жив келепир.

За изборния ден съм си приготвил цял наръч от снимки на всички лидери. Ще събера надлежни автографи и ще започна следизборна търговия със снимковия материал, “осветен” от подписите. Проверка със Закона показа, че това не е инкриминирано дело. Най-скъпи в моя пост-изборен аукцион ще бъдат снимките със солени следи от крокодилските сълзи на всички загубили.

Също имам още една идея – продажба на мускалчета със сълзи на лидери.Традицията с мускалите започва по свидетелства на Алеко Константинов от Бай Ганю.

Мисля, че това ще бъде супер успешен пазарен ход, съобразявайки се народопсихологията на “материала”, която не е мръднала на йота от времето на Алековите разкази за гасените свещи, но пък ще се оцени от всеки избирател “по достойнство” да има в своята колекция сълза от лидера си.

Както можете да допуснете – някой няма как да докаже кой с коя сълза присъства в мускалчето. Морската сол е все още много евтина, водата – също.

В добавка, мой приятел – океанолог и специалист по солените разтвори ще издава на място сертификати на солените снимки и разтворите от името на фирмата му ЕТ “Солена сирена”. Печатът бе готов днес.

За загубилите изборите лидери съм приготвил по един сувенир – чадъри за министър-председатели на правителствата си в сянка. По познатия английски модел.

Останалите идеи ще запазя в тайна. Но са от същия пост-изборен “клас”.

Пара да капе, би казал нашият Бай Ганю. И е прав!

Все пак животът продължава и след изборните полу-нощ – полу-ден

This entry was posted in България, морал и ценности by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>