Животът и “цената” му

 

 

 

В моменти като днешния (един от многото случващи ни се в последно време) става все по-очевидно как тук и сега няма гражданско общество. Има племена, котерии, групи, ФБ дърлящи се. Но няма авторитети, които да са безспорни.

Защо ли? Защото най-лесният начин да управляващ популация, а не мислещи, е да се руши всеки опит, всяко дори минимално усилие да няма контрол над мислите.

Сред гражданската тишина и сред виковете на кресливите “загрижени”, ние просто чуваме и виждаме къде сме като народ и общество. И провиждаме хитрите влъхви с плащове от двуличие, все повече видими.

Дано трагедията в Горни Лом не убие едва събудилата се вяра, че нещо може да бъде променено през гласуването.

Дано, през крясъците и речитативите на “пожелалите да се изкажат” мислещите провидят още по-добре истината и осъзнаят – България се нуждае от промяна, чийто единствен път е тихо говорене, смирение и вяра. В човешкото. Заради което сме на земята. Докато ни има.

Бог да прости загиналите!

Признато или не – ние сме част от станалото. И колкото по-бързо го осъзнаем – толкова повече България няма да е същата. Ако се променим ние – България ще е друга. Но се иска обич, един към друг, и обич към България, която ще я има и след нас. И да кажа пак – смирение – дума, чийто смисъл бе забравен (напоследък).

Не се съмнявайте. Тленни сме – като загиналите вчера – от безличната ни страна, която все повече я убиваме. Умирайки за 240 лева.

Ние трябва да гласуваме – именно заради живите и промяната, която е нужна на всички ни!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

One thought on “Животът и “цената” му

  1. Ще ми се да вярвам, че известно количество енергия би могла да се насочи в посока , която да ни отведе на място , чиито краски не са така готически зловщи. По душевност българинът притежава фаталистичната склоност да хиперболизира до гротескност дори и най-малките житейски несгоди. Вярвам, че има начин обзелите ни страх , разочарование и безразличие да бъдат впрегнати в генезиса на трансформацията и на изхода да реализираме: помирение, оптимизъм и ентусиазъм. Една от възможните формули на филососфския камък е избора не в смисъл на избори, а в осъзнатия , жалания и отговорен избор.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>