Ремарка

 

 

 

Едва ли Българската земя и ние самите сме очаквали, че ще дойде времето, когато по нея ще ходят, наведнъж, в един и същи миг, толкова много объркани души, спасители, знахари и лечители с килийно образование.

И ще се раздават надежди сред толкова много мразещи се един друг жители на страната ни. Думата “гражданин” и нейният смисъл ми е все по-трудна за употреба и осъзнаване през видимото днес.

Слепи зрящи ще “виждат” хоризонти, а глухи говорещи като електронни кукли ще крещят чутото “отнякъде”.

Все повече си мисля, че ВИП Брадър не е предаване в битка за телевизионен рейтинг, а визуализация, илюстрация на диагнозата ни. И неговата единствена цел е терапевтична, ” медийно събитие” с ясна медицинска цел.

Сред масово, пандемично изтрещяване – драматична битка на посредствеността да бъде с препитание, а не екзотика или изключение.

Очевидно, логичното продължение на бягството ни от труда и стойностите, “криещи” се зад него могат да “произведат” само реалността, в която живеем.

Натрупаните в десетилетията ДНК грешки през успеха на “нашия човек” могат да доведат само до днешната ни комедия от грешки, която е на една крачка разстояние от тоталния, пълния ступор.

Модерна държава и общество, функциониращи на автопилот по света, няма. Подобни, “самоуправляващи” се общества са вероятно неоткритите племена, по поречието на Амазонка. Където и днес живеят по “законите на дедите си”, без промяната, която днешната цивилизация изисква от всеки.

Пътят към племенната форма на организация е гарантиран и все по-видим. Мизансценът на видимата ни модерност е само объркващ сетивата ни. Очите ни подвеждат мозъка – лъскавите коли, интернет, смартфоните и летящите самолети са само аксесоари на невижданата масово днес у нас дълбока провинциалност, самодостатъчност и грубо, наивно копиране на съседа.

Сякаш опитът на всички да станем строителни предприемачи наведнъж и хилядите мъртви сгради – паметници на тарикатлъка на “предприемчивите” са невидими за мнозина от нас.

Да живееш по правилата на миналото в XXI е невъзможно. Колективното откритие ни предстои. По най-бруталният, по най-болезненият и ясен начин. Фалит. Фалитът на илюзиите, че има кой да ни оправи и кой да ни спаси.

Спасители няма. Има вяра в себе си и вярата, че правилата на морала – Десетте Божи заповеди са най-простите и вечни закони, които описват нормалният човешки живот.

Както скоро един приятел ми каза – ако всички спазвахме Божите закони, другите закони не биха били нужни. Колко е просто, всъщност.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>