Лотарията днес

 

 

 

В дните на предизборното опиянение, за народът, драгият избирател, настана празник. Празник за душата, разгул някакъв даже. Де що е мисъл, невъзможна, “еретична”, ще бъде не просто изречена, ще се превърне в обещание. Предизборно – с тенденция за следизборни ползи за обещаващите, но пък с “хоризонти” и за избирателя, така силно “обгрижван” днес.

Демокрацията се развива, слава на Тангра!

Обещанията валят, наводняват ни – не чух само обещание на един кандидат към друг за усмирителна риза, чеиз, за след изборите.

Евтин ток – разбира се. Поне 20% надолу. Утре някой ще “удари” обещаващия с 30%. При такава стръмна стъпка – в края на кампанията някои избиратели ще гласуват за безплатен ток или за субсидирането им ако го ползват (тока и номера на обещаващия).

От времето на капачките за домашните консерви тип “Омния”, минаха десетилетия. От първите “класически” дребни почерпки ние изминахме бърз път на иновации. Простите дребни суми са минало, губещо се в тъмнината на тунела, който рием като миньорите на Ковачки.

Дребните номера с фанелки, автограф на шефа или лидера на листата вече са отминали с модерността си.

Балоните, диплянките, шапките и знойната певица са просто за здрасти за практичните. Дори не се броят. Планетата от Димитровград просто не е от нашата “Слънчева система”

Днес предприемичиви и иновативни кандидати за славата раздавали на избирателите – футболни фенове билети за мач. Нашият единствен коментар е: “Тия са просто любители”.

Да чакаме раздаването на билети за присъствие в Кан (за по-културните), среща с Хулио Иглесиас, с Мадона, с братът на Пит (известния актьор), нощ с Роналдо, полет до Луната, участие като космонавт в мисия от руска страна (за левите), разходка със совалка (за десните).

За любители на залаганията – участие в томбола за билети във Вегас. С бонус Зелена карта, но след надлежното гласуване.

И накрая – най-доброто – партията Х дава 1, 2, 3 места от листата си на анонимни избиратели чрез лотария, за която билетите са бюлетините за гласуване. Това е толкова просто – много от листите съдържат самоличности, които са дълбоко анонимни, лица като замъглени от Гугъл реклами по картите на монополиста. Няма никаква техническа трудност спечелилите през бюлетините правото си да бъдат депутати да си прелеят един другиму безличията, разменяйки си имената само. То така и така лицата не се помнят, поне електоратът да има реален “стимул” .

И всичко – като томболи – естествено сред този живот-лотария.

Нещо средно между Държавната Лотария при социализма, когато най-бързият път да си “намериш” Москвича бе участие с едно билетче и другото да чакаш поне 10 (десет) години и живота ни, получен назаем, за да сме полезни на партиите.

Вероятно, не случайно, по витрините на магазините, най-често срещаните плакати са “масова ликвидация”, “тотална разпродажба”, “лятна/есенна промоция” и някакви големи надписи с %. Може би това е била всъщност предизборната кампания?

Само дано не ме чуят партийците, че като са се настроили на иновативност, взели, че прихванали и авторското право над идеите ми – да се появи утре като предложение по някои сайтове, вестници и телевизии от името на най-бързите в спринта.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>