България – световен законодател

 

 

 

Наближава денят, в който България ще бъде домакин на Световния Конгрес на сценаристите, режисьорите и препитаващите се от латино-сериали.

България от предкласическа и следваща стандартите и форматите на жанра, става законодател. До нас идва информация, че по цял свят се надигат гласове срещу местната латино-дилетатнщина. Всички, дори влюбените в сериалите и в себе си по света, признавали – ние не ставаме за нищо. В България има просто незабравим стил и класа. Страхът от гладно съществуване ги водел към решенията да дойдат в България и да направят своя конгрес и обмяна опит!

Световната новост се криела преди всичко в утилизацията на някой герои от сериалите. В Българските сериали героите не само възкръсвали, но и умирали по забравим за публиката начин.

Реинкарнациите и вечният латино-живот били по тази благословена земя нещо повече от ежедневие. Феноменът масово латино-зомбиране им бил непонятен, също.

Колегията от латино-сценаристите била учудена и стояла като тресната в ъгъла на занаята си. Битките между Кличко и Пулев, при цялата им водевилност и драматичност, не успявали да ги разколебаят в признанията им. Българите били недостижими.

Да бъде горди(,) Българи!

Бареков: Името “Евромайки” е патентовано от Патентно ведомство
А калинката Калина искала да краде майките и еврото едновременно.

Драма и латино сензация, едновременно.

 

This entry was posted in Uncategorized, България, морал и ценности by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>