Вулканология

 

 

 

Все повече стават простите въпроси в мислите на мнозина от нас. Защо точно сега и то толкова болезнено българските политици се описват един друг като нелепи, та дори и като “болни мозъци”? Този език и тези думи, според общоприетите правила, е уличен, унижаващ говорещият и отблъскващ (дори) малко по-грамотните. Това ли е битката на политиците с “езика на омразата”?

Всъщност – може ли да има някакъв език и негови думи ако няма мисли, които да го раждат, а малко по-късно и изричат? Колко е разстоянието между мислите на омразата и “езика” му?

Никога няма да успея да разбера с какво Бареков е по-болен от Сидеров. Вероятно и на вас ви е трудно…

Не разбирам с какво Симеонов, заобиколен от Каракачанов и Бинев, са по-различни от Атака? Нима Симеонов не роди като от матрьошка вече две телевизионни партии, черпещи сила от грубия или “мекия” национализъм?

Не разбирам с какво Първанов е по-добър или по-лош от Станишев. С какви идеи “новият” Първанов е пленителен за електората, а Станишев – отвратителен, или обратното. Не съм ничии адвокат.

Така и не успях да разбера как “неуспешните и платени протести” доведоха една година по-късно до “смирение” у “масите” и драма в политиците. Или просто двете събития нямат връзка, а аз мисля “интригантски”?…

Вероятно това привидно “губене на нервите” и ожесточеността на езика е само върха на една голяма пирамида от страхове, които ние, простите зрители, не разбираме.

Както знаем – думите предхождат действията, а крещящото слово и “грозният” език са само и единствено проявление на неконтролирани, вероятно и неосъзнати в смисъла си, страхове.

Нещо става, нещо клокочи. Имам понякога усещане, че живеем, построили дома и животите си в устата на един вулкан, за който никога досега науката “вулканология” е нямала събрани доказателства, че е действащ.

Явно вулканолозите, наричани социолози и политолози в обществото, са опасно неграмотни или опасно зависими от добрите новини, за които им плащат. И днес, вулканът тътне, а ултразвуковите радари на политиците го усещат. А ние го виждаме през думите им и през виковете и обвиненията.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>