Ток Наш!

 

 

(Ултра-популистки текст)

Да помечтаем. Да напишем правилната предизборна/следизборна програма за тока, за енергетиката. Програмата, за която всяка електорална единица дава душа да чуе, усети и ще “благослови” със своя глас. “Токът” е тази индустрия е кръвта на всяка икономика. Токът е ключът към всичко. Ленин ни го е казал, а ние го забравихме наивно и сгрешихме.

Това с написването на програмата за тока е най-простата и най-благородната задача, която народът (Той!) чака от години. Медиите, тези вестители на народния глас, натрупаха отдавна материалите за този кратък, убедителен текст.

Засега тези “народни тезиси” чувани само от най-човечните, от най-съчувстващите сред нас – Волен, февруарските лидери и всички политици, които знаят, че да даваш е най-доброто и алтруистично дело.

Първото и най-важното е властта да се даде на всички националисти. Игрите с изборите са само сеещи раздор. Едни префереции, пикливи, ще обърнат партия с традиции – повече от век.

Те, националистите, любящите България, знаят как да ни оправят. Те имат и съюзник, защото те са преди всичко славяни. Широката славянска душа е енергична, енергетическа така да се каже. Славяните са били енергетици преди да се поселят по нашите (днес), а чужди тогава земи. По всички исторически и рационално-политически факти – славянин – това значи енергетик. Нима е случаен фактът, че именно на север, по славянските земи, се намират най-добрите световни запаси от газ и петрол. Това изпуснато обстоятелство е липсващата брънка от нашето ново, светло, топло, доволно бъдеще.

И така – токът трябва да се национализира. Всеки електрон и атомен атом да бъдат впрегнати за народна (и славянска) полза. Всички електроцентрали – слънчеви, вятърни, въглища, газ, мазут – народни. И цената на тока ще бъде “овладяна”.

(Ден по-късно след национализацията – ще усетите цените, които няма да са са 10% по-високи. Ще са по-височки. Новите “държавни” мениджъри ще погледнат на цените с други очи)

Един Чавес акт за всеобща национализация на всичко, де що е свързано с ток, ще донесе всеобща въздишка. Имам само съмнения, че новият Чавес (местният ни вариант) ще има трудности с 4 – 5 часовите речи на “оригинала”. И това ще може да обясни на бързо оредяващите последователи защо токът по-скъп в пъти,но това ще е след първата зима след национализацията.

Само се питам, знаейки истинския алтруизъм на всички ревящи и мятащи яйца днес, дали те ще искат да продават за загуба своята стока. Може и наивно да ви изглежда, но след като 25 години никой не успя да се справи с “демократични” средства, дошло е време за решителната стъпка.

Месец, два или три след началото на първата световна приватизация на електроните и мирните атоми, всичко ще дойде по местата си. Тогава попиляна България ще учи славянски езици и ще учи на живо какво в и как се случва в “далечен” Крим. Днес стана ясно, че цените в Крим са с 50% ръст след “референдума”. Но това го няма в новините тук.

Крим Наш! Ток Наш!

P.S.Всички ненужни коментари на поста бяха изтрити. Коментарите на читателите от форума, които коментираха за щетите от делата на засегнатите от национализацията и евентуалните последици за членството на България в ЕС са платени и идват от НПО IP-та. Коментарите бяха видимо повлияни от не-славянски наратив. Никога национално-отговорните решения не са били по вкуса на шепата овълчени либерали, независими от тяхната разнородност и многото наши агенти, внедрени в редиците им от нас. ТокНаш! (пак)

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>