За мразещият “човек”

 

 

 

Едно от големите поражения на психиката на днешния “грамотен” българин е бездуховността, нечовешкото желание да разбираме света през мразене или обичане. Ние поселявахме свят, в който помагахме на братски Виетнам или Куба, но съчувствието към другия, този до нас бе требено като колорадски бръмбар, с много прогандно ДДТ.  Ние и нашите предци живяхме достатъчно дълго в света на черно-бялата телевизия и пропагандата на “сестрите” й – медии с униформени мисли, литература и изкуство в неравна битка с еднаквостта на мислите.

Комунизмът имаше много средства да формира “новия човек”, “строителя” му. Един от най-успешните “методи” бе култивирането, “конструирането” на “мразещия човек”. “Продукт” на майката природа – нещо средно между животно и homo sapiens. Погледнати отвън “мразещите” са като нас, физически те са еднакви с всички други. Просто в душите им властва егоизмът, затворил всички процепи, които им дават шанс да бъдат хора. Съчувстващи, не консуматори, с живи души.

Човекът, който има телесно устройство на висше млекопитаещо, мислещо същество, но във “версията” му у нас това бе биологическа единица, която “функционира” (думата не е случайна) през примитивно, доверяващо се на готовите мисловни щампи, произвеждани от “авторитетите”.

Днес 25 години, след края на формалния комунистически строй ние продължаваме да виждаме, живеем и усещаме “плодовете” на масовото ни зомбиране.

Критичността, способността да мислиш индивидуално, автономно бе систематично “култивирана” като ненужна, непотребна.

Близо 70 години след началото на комунистическия експеримент у нас, в България живеят масово хора, които трудно успяват да излязат от тази невидима клопка, която ни бе “завещана” от миналото. Хора сенки, хора ядещи с умовете си готови мисловни полу-фабрикати, които щедро се предлагат от медиите, служещи за фабрики на мисли. Или от “авторитетите”, които обещават бърз (какъв друг) “просперитет”.

На “мразещият човек” не са му нужни сложни мисли, не са му нужни дилеми или загадки. Нему му трябват резултати, главно бързи. И тъй като образованието е едно от най-добрите училища за търпение, това разбрано от днешните” фабриканти бе използвано. Лисващото системно образование допълнително “подпомага” “затвърждаването” на “правотата” на “мразещия човек”.

Да мислиш и да си човек, това значи да се съобразяваш с околните, да имаш постоянно в мислите си съчувствието, да пазиш постоянно в своето “лично копие” на света в главата си другите, тези дето не ги виждаме физически, но които са нашите “съкварталци” в живота ни. “Мразещият човек” има просто, удобно устройство на света – там всичко си има място, готови отговори, там в главата му промяната е невъзможна, защото е ненужна.

Разбира се, “мразещият човек” е “перфектен” егоист. Той знае и “изповядва” силно вярата, че всички са му длъжни. Че той е “изключителен”, уникален, единствен и нему се падат добрите неща. А другите, тези дето не ги вижда и не иска да знае, са хора от по-ниско качество, глупаци някакви. Другите трябва да плащат данъци, да спазват правилата (които мразещият поназнайва), но за него, презиращият “тъпаците”, това е досадно и под “нивото му”.

Всичко разказано до тук не е разбирано от “мразещите”, то просто е практикувано. Преведено на езика на “делничната” политика – мразещият е прекрасен избирател. Избирателно избира новите победители, които му обещават как да няма промяна, а той да живее все по-”аристократично” (по неговите измислени “критерии” и “правила”).

Ден подир ден, ние колективно се доближаваме до момента на колективното безсилие, когато множеството от “мразещите” ще се срещнат с “планината” на своите избори, които се превръщат в един свят на ужасяващо безразличие.

 

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>