За БГ “превода” на ПР-а с кофата с вода

 

 

Не мога да разбера защо след като всичко в България ни е “бамбашка”, мнооого специфично и “искрено” кочино-образно – защо Българските “публични” лица се заливат с кофи с чиста вода и се правят на “чиста вода”, ненапита?

След като от сутрин до късна доба гледаме какво заливане с помия тече по медиите, си задавам едни прости (естествени, вярвам и за вас) въпроси:

1. Не е ли по-добре и по-автентично, и по-честно местната версия на поливането и предизвикването да се прави с помия? От този “материал” имаме повече от чистата вода.

2. От къде накъде некакви си западняци ще се правят на откриватели и чистници – забравили да погледнат в прекрасната ни родина? Та нали тук това е национален спорт, традиция от десетилетия помийният маратон?

3. Кой ще бъде Българския “първенец на духа”, който ще пожелае да се залее с помия за да “предизвика” някой равен нему, а не великани или далечни авторитети, които никога няма да ги чуят?

4. Всъщност някой даде ли нещо на някой нещо “про-боно” или даването бе само на “присъдружните” “отразяващи”?

Има едно несправедливо обстоятелство, Днес научихме, че измислилият идеята се е удавил. А тук, нашите, местните “патриоти” си плуват като помия над водата.

И ангелски се правят за “западняци”.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>