Миг за поезия. 21 годишен талант прави прощъпулник

 

 

 

Моля, пригответе си по едно сухо пешкирче, приседнете удобно. Ще имате затрогваща среща с един млад, но обещаващ талант. Млад поет, прохождащ в поезията от седем годишна възраст, обичащ България, разказва за страданията си на патриот. Ще усетите мъката на творчество и тежкото раздвоение между лиричния герой и страданията на твореца. Талантът успява и да улови разликата и между двете групи – те, не-хората, политиците и другите, хората.

В момента творецът изтърпява висшето си образование в Университета, изтърпял и Пеевски, и Манолова.

Ще поплачете, ще ви се отще да бъдете поети, но пък искрено ще осъзнаете колко мъка има по тая земя. Все по-клета. Обръщението към родината “Българийо” е употребено 29 пъти (не броим заглавието, където упомената България е в кавички.). С което авторът силно настоява над близостта си и загрижеността си към упоменатата страна. Очевидно ще става и политик.

Текстът има приносна роля към някои науки, примерно психиатрията.

Младият творец Милен Шехтов е зам.-председателят на областната младежката организация на ББЦ в Пазарджик и председател на МББЦ-Ракитово е автор на редица стихотворения и есета, в които основна тема са патриотизмът и родолюбието.

Милен Емилов Шехтов е на 22 години. Роден е във Велинград. Завършва средно образование с профил ‘’Мениджмънт в туризма’’ , а в момента е студент четвърти курс в ЮЗУ ‘’Неофит Рилски’’, специалност ‘’Публична администрация“.

Шехтов споделя, че влизането му в редиците на МББЦ е с една основна цел – изграждане на доверие между политическите лица и обикновените хора, което според него отдавна е изгубено. „Ние, ръководството на МББЦ – Пазарджик смятаме, че между нас и хората, с които ще водим разговори, не трябва да има дистанция. Формално ние сме председателите, но водеща фигура в нашата дейност е народът, обикновените хора, които сме решени да поведем след нас“, твърди Шехтов.

Талантът си да пише той открива в ранна детска възраст. Едва 7-годишен той започва да пише стихотворения. За себе си казва, че е патриот по душа, поради което тематиката в неговото творчество винаги е била насочена към богатото историческото наследство, което притежава България.

 

“Българийо”

Българийо,люлка на Балканите
Българийо, бди над нас младите
Българийо, вечна и неповторима
Българийо, голяма и непобедима
Българийо, държава силна и велика
Българийо, едно врабче ти чурулика
Българийо, живей за да живеем ние
Българийо, засмей за да се смеем ние
Българийо, изстрадала и окървавена
Българийо, Йордания от теб е по-червена
Българийо, кълна се да те защитавам
Българийо, лъжците няма да ги оправдавам
Българийо, милея всеки ден за тебе
Българийо, нуждаеш се от мене
Българийо, остава пламъка надежда
Българийо, паричното ни мъчи май изглежда
Българийо, ранена и опустошена
Българийо, снижена и ожесточена
Българийо, тъжна е за теб нощта
Българийо, угасва бавно и свещта
Българийо, фантазия за умовете
Българийо, харизма си за боговете
Българийо, цинизмът случайно настани се
Българийо, човешкото трайно изгуби се
Българийо, шалвари стъпват по земята
Българийо, щадиш ли си децата
Българийо, ъгъл в пирамидата
Българийо, юмрук на барикадата
Българийо, ягуара на бригадата.

(източник: бареков.ком)

с гореща благодарност към “откривателя” на текста в морето на Интернет г-н Nikola Stoynov

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>