Предложение за конкурса “Тарикат на годината”

 

 

За “Тарикат на годината” предлагам кандидатурата на онова момче 15/15 – Момчил Неков. Този мушморок успя да скрие топките и да удари уземи мивките на всичките си по-стари и по-опитни в партийните и държавни тарикатлъци другари и другарки.

Мина между капките на интелигентността на електората на БКП/БСП и сега не му дреме за мъките на Вигенин дето май няма и депутат да стане в местния парламент, а Станишев и днес не знае на кой свят е.

В Брюксел Неков хич и не чува вакханалията, която настъпи в партията, която го откърми и отлъчи в града на дантелите и евробюрокрацията.

Пие си шампанското в някой локал и благославя благоприятната среща на звездите, довела до неговото чудо. Вероятно не е забравил класовия си дълг, превърнал се в личен, към милата другарка Манолова, която му подреди съдбата тъй лесно и ползотворно за идващите 5 години.

Да бе поискал да спечели 6-ца от тотото, повече зор щеше да има и не бе сигурен резултатът.

Може би днес Неков пише третата си книга под работно заглавие “Методът 15/15″.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>