Как станах министър-председател

 

 

 

Тези дни бях по пазара и една омайна циганка ми гледа на ръка. И от алъш-вериша стигнахме до политиката бързо. Разказа ми за това колко охрани на важни персони купували ватени гащи и джапанки от нейния щанд. Междувременно, в задълбочаващата се (но безопасна) близост тя ми довери, че можела да гледа боб, леща и кафе. И ме спечели.

Даде ми избор и аз бях очарован от ефекта от срещата ми с този самороден експерт и талант. Личност със завладяваща харизма и многопланово мислене. Всички надути миришещи на скъпи хонорари ПР експерти и експертки избледняха в мислите ми за миг. Цените бяха народни, достижими за бюджета ми, предложени елегантно за опиянения от мисълта ми за лидерство акъл.

При продължение на културните разговори с тази жена се оказах, че съм в процес на приобщаване към нейните ценности. Оказа се, че след 25 приобщаване и стотици милиони инвестиции в някаква валута, правени от НПО-та и фондации, тя бе успяла да се съхрани. Превръщайки моята вродена наивност в желязо, което бе повлечено от магнетичния й и чаровен ореол на лидер и визионер. Бих я нерекъл “харизматична моя лидерка”.

След като разбрах, че търговското общуване е всъщност междукултурен диалог (цитирам циганката), бях известен от боба й артикулиащ една моя тайна мечта. Според боба и лещата (добавена за сигурност) – аз щял съм да бъда премиер.

Пак през задълбочаване на близостта (без крайности) бях любезно уведомен, че клиенти на тази неизмита, но умеята в говоренето циганка не съм първият й бъдещ министър-председател. Нейна клиентка и разказваща историите й била и гледачката на Берлускони. Според мойта събеседничка – на около 10-тата минута след разговорите им въпросната гадателка от Апенините се обаждала на някакъв телефон и казвала на неясен събеседник разказаното преди това от моята нова приятелка. Буден гражданин от съседната сергия успял да уведоми моята приятелка (защото бил подслушвал без да иска), че гаданията на моята пророчица били публикувани в тиражни медии.

Всъщност, след междукултурния и футуристичен диалог на мен, неизкусения и неопитния в тези козни, стана ясно, че Берлускони стана бивш министър-председател, защото гадателката му спряла да си купува кюлоти и джапанки от сергията й.

В този миг аз прозрях, че вместо да ходя да ловя щастието си под формата на златна рибка, която белким изпълни трите ми желания, би било добре да се абонирам за гащи, кюлоти, джапанки при моята нова приятелка.

Споделям тази тайна с пълното убеждение, че просто трябва да гласувате за мен. Пазарите по България са хиляди а такива като моята приятелка (нова) са десетки хиляди. Няма как да разкриете тази споделена (вече) тайна.

В добавка й обещах да я направя поне заместник-министър в бъдещото мое правителство в ресора “Футуристика”. Моята приятелка каза, че не ги разбира тези работи, но пък щом Йоло Денев щял да бъде министър, тя не се противяла. И Йоло бил с “нейни” гащи, познавали се добре. Стиснахме си ръцете и гледаме ведро напред.

В подкрепа на моите намерения бях посъветван от моята съветничка и лична гадателка да си купя костюм от по-съседен дюкян. Купих си го малко ми е голям, но продавачът ме увери, че ще напълнея някъде къде първата година. Имало нужда от малко толеранс. Пък и било полезно, при прибирането на парсата – да не личи, че вътрешните джобове са пълни с мотивации. така ми каза той, не го разбрах, но го послушах.

Спокойно чакам изборите и се надявам, дори вярвам в разумността на инвестициите си в един пикап гащи, долно бельо и джапанки.

Ето как се става бързо и без ненужни усилия министър-председател.

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>