Трудността да видиш очевидното

 

 

 

Сигурно е имало мигове, когато сме се усещали в клопката на “стандартното” мислене и особеностите на устройството на мозъка ни? Човешката природа е така устроена, че има трудности във виждането на очевидното. Има и втора клопка в мислите ни – добавяме, дорисуваме реалността, за да я “пригодим” към представите ни за себе си, които са нашите клопки и нашите “само-кодирания”. Естественото (ни) само-уважение пречи да видим очевидното, когато не се “среща” по “благоприятен” начин със нас и със светът, който обитаваме.

Не сте ли замисляли понякога, че 25 години в България управляващите и “системата” имаха една единствена цел – да изгонят “демократично” де що е мислещо за промяна и модерност? Да “тупкат” историческата топка и да играя за реми с миналото?

Времето на 45 години комунизъм го “изпускам” – там ни се “падаше” “по право” да живеем в “лагера” (комунистическия). Вероятно именно тези две и повече поколения оставиха у нас “наследството” в мислите и представите ни да сме вечни лагерници и бранещи се. Вечни жертви на заговори и на врагове, заобиколени от мразещи ни и чудещи се как да ни озлочестят “други”.

Времето на откритията се е запътило към нас.

Може би в сметките на някои политици се губи все повече голямата картина на света и забравиха, че кризата (световната) направи емиграцията по-трудна и че в България започва да се трупа едно растящо мнозинство на хора, които свързват искрено бъдещето си с България? Хора, за които светът е понятен и динамичен, но не мразен или ненавиждан. Хора, които започват да оценяват ценността на България повече от колкото преди една година.

Може би тези старомодни хора, не знаещи езици и усещащи света като заплаха (заради невъзможността да разбират процесите), все още си мислят, че България ще продължи да бъде “райско” село за избраници?

Простата истина, че светът не е същият е най-трудното прозрение, което мъчително навлиза в мислите на едно увеличаващо се множество от Българи.

България е на територията на Европа и всъщност това очевидно обстоятелство е “прозрението”, което ни предстои да “открием” колективно.

Илюзиите за уникалността ни, “специфичните” ни качества и “трудната историческа” съдба си тръгват, също така мъчително – като прощаване със старата мебел, която не можем да вмъкнем в апартамента.

Но най-трудни се оказват провиждането на очевидното. Но и тази трудност става все по-преодолима за все повече нашенци.

Предстои ни да изживеем откриването на шепата велики открития. “Все пак тя се върти” (земята и историята) и “Тя не е плоска” (земята и логиката на времето ни).

Вероятно последно ще е “великото” географско откритие на мнозинството Българи “България е земя, принадлежаща на континента Европа”.

Време на открития ни предстои. Да бъдем оптимисти, но непременно – мислещи!

This entry was posted in Uncategorized by Jurii Jordanov. Bookmark the permalink.

About Jurii Jordanov

Винаги съм мечтал да пиша. И никога не ставаше освен позната младежка графомания, произвела доста стихове и останали живи и днес в едни пожълтяли листове. После животът ме подкара в своя коловоз - и от инжинер, после програмист, станах търговец на своя труд, а сега - "капиталист", ерго - сам отговарящ за себе си и за няколко десетки съдби на моите служители. Писането остана желание до момента, в който през 2013, България се събуди. Вярно бе и е "колкото-толкова", но се събужда и днес. Има една мисъл на Джакомо Леопарди, писал и мислил за хората и поведението им през XIX век, която най-добре описва това, което си мисля, че е най-важното в живота ни - Истината. Най-мразени са винаги тези, които са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава.. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовавалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от Небето, стага то да им е било спестено на думи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>